Петър МОСКОВ: Човек трябва да има страх от Бога!

- Управлението вече става твърде трудно, всеки, особено у нас, мрази всекиго. Според вас има ли начин гражданската енергия да бъде канализирана в положителена посока?

- Вие сте от бележит български род. Консерваторът Константин Стоилов преди години е казал, че силата на малка държава като нашата, може да е в нейните нравствени възможности. Коя е човешката добродетел, в която вярвате най-силно?

- Защо е тази огромна съпротива срещу реформирането на здравната система? Нормално ли е за 30 години демокрация да бъдат сменени близо 35 здравни министри?

- Като бивш здравен министър, вие чувствате ли се жертва на маразма, на фалшивите новини и манипулациите, насаждани в обществото?

- Още при създаването на КОД, казахте, че ще работите за формиране на „силна, единна политическа дясна формация”. 30-годишният опит не сочи ли, че това е оксиморон?

- С братовчеда ви – режисьорът Теди Москов, преди се поздравявахте с „Как сте, вашта мама Костовистка”. На Коледа пак ли така?

Да. Животът ни разпиля и рядко се виждаме и чуваме, но винаги, когато можем, го правим и винаги е хубаво. Защото наистина кръвта вода не става.

Човек трябва да има страх от Бога. Тогава повече от демоните в нас ще бъдат обуздавани. Трябва да знаеш, че краят е част от пътя и да се надяваш на Божията милост.

- Г-н Москов, преди дни вие от КОД отправихте публично предложение да се направят промени в Конституцията – да се въведе образователен ценз за избирателите. Смятате ли обаче, че обществото ни има интелектуална зрялост да оцени това ваше предложение?

- Аз персонално съм участвал във формирането и изграждането на повечето коалиции и формации вдясно през последните 20 години – ДСБ, Синята коалиция, РБ и т.н..Изводът е, че не може да се прави компромис с основната идеологическа линия за сметка на някакви количествени натрупвания. Събирането на карашък по характер и цели потически партии само и само да достигнат 5-6%, може би отговаря на въпроса как се влиза в парламента. Но, както показа РБ, по никакъв начин не доказва как се управлява. Това става само с ясни цели, базирани на единна и обща идеология. Заниманието на политиката не е да дублира вашето – журналистическо занимание да се правят анализи. Заниманието на политиката е да дава решения и да ги прилага в управлението. Затова ясно сме казали, че е нужна единна, дясна, консервативна партия, която ще води ясна политика за управление.

- Да, смятам, че обществото ни има такава зрялост. В устрема си да загърбим социализма и да построим демокрацията, забравихме, че нейн основен принцип е свързан с волята на хората. А не с някои, неизбирани от никого в неправителствени организации и икономически структури. За да бъде смислен демократичният вот на хората, той трябва да е осъзнат. Не говорим за ценз, а за квалификация, която е свързана с цялата сегашна философия на Конституцията – ние трябва да сме навършили 18 години, да не сме в затвора по време на вота, за да можем да гласуваме и т.н.. За нас от КОД е много важно да се водят разговори за подменените ценности на демокрацията. Смятам, че абсолютно всички – и управляващи и управлявани, сега говорят затова, че демокрацията е подменена. Ето защо трябва да започнем от механизмите на гласуването. В нашето общество сме приели, че трябва да имаш средно образование, за да получиш шофьорска книжка. Да приемем, че за гласуването трябва да имаш поне основно образование. Опасността да избереш калпаво управление на държавата не е по-малка, от това да управляваш МПС. Важно е изборът да бъде осъзнат и свързан с определена емоционална и интелектуална зрялост. С нашето предложение ние просто доразвиваме възможностите, заложени в Конституцията.

- И 55 да са сменени, важно е всеки да е имал ясни цели за постигане и дори минималното нещо по тях да е постигнал, пак е добре, защото ще има ефект от това. В тази система има значително количество пари – на годишна база там се въртят около 8 милиарда лева. Тези пари са канализирани и влизат в джобовете на точно определени хора. Лекарите и сестрите са функция на система от търговски отношения, която приравнява здравеопазването към търговията с гащи. И казват, че който по-добре продавал гащи, той бил по-добър лекар.

- Никога през живота си досега не съм бил жертва. Дядо ми казваше, че „тарикат мъж не писка”. Цялата зловеща медийна кампания не беше насочена срещу мен, а срещу онова, което правех. Ако не вършех нищо, сигурно щях да съм любимец на всички. Но, когато чистиш раната, за да оздравее, срещу теб правят организирани кампании. Времето показа, че зад всички тези кампании не стоеше реален проблем. Върнете се 4 години назад и сравнете моите предложения за промени тогава с исканията на медсестрите, които те поставиха тези дни пред премиера. Аз слушах внимателно този разговор. Не харесвам такива раздумки, в които има грубо смесване на политиката с чистата професионална прагматика на сестрите, които са доведени до ръба на отчаянието. Политиката трябва да зададе целите и методите за постигането им. Да питаш медицинските сестри как да променим системата, не е точно политическо. Нещо друго е.

- Смятам, че с излизането от комунизма, всички ние попаднахме на следващия експеримент – либералният. Това влоши още повече отношенията между хората и наистина всеки започна да подозира и недолюбва всеки. Територия, на която няма държавност и липсва свобода на икономическата инициатива, защото няма предприемач, който да не е обвързан с властта по места – това поражда обстановка, в която всички се намразваме. Или пък всички обичат управляващите до момента, в който са първи и ръководят. Защото тук преобладава мисленето, че „нашият икономически просперитет, е свързан с това да намажем нещо от управлението”. Това са тъжните изводи за резултатите от либералния преход. Днес аз ставам на 49 години и си давам ясна сметка, че моят живот премина в експерименти – първо, комунистическият, после либералният. Сега създадохме КОД, защото ни се иска да върнем нормата, нормалността, да спрем опитите. Хората не искат толкова промяна, колкото гаранция, че основните им ценности и права ще бъдат охранявани и защитавани. Това, разбира се, е валидно за онези като мен и вас, които са избрали да живеят тук, в България и да отглеждат децата си тук и да създават бъдеще за тях. Такива хора искат да има държавност, сигурност и свобода. Вярвам, че затова си струва човек да се бори и отстоява.

Д-р Петър Москов е български лекар - анестезиолог и политик, бивш министър на здравеопазването (2014г. – 2017г.). Правим интервюто навръх рождения му ден на 17 декември, когато навърши 49 години. Петър Москов е потомък на бележит български род, на семейство със стари демократични традиции. Братът на неговия дядо, социалдемократът Атанас Москов, побеждава Георги Димитров на изборите през 1946 г., след което е прибран в полицията, а после изпратен в Белене. Бащата на Петър Москов, д-р Стефан Москов, също е бил лекар, майка му Емма Москова, бе дългогодишен директор на Националния институт за паметниците на културата, а впоследствие – министър на културата в правителството на ОДС. Негов братовчед е режисьорът Теди / Стефан/ Москов. През март т.г. д-р Петър Москов, д-р Любомир Канов и техни съмишленици основаха своята партия КОД – Консервативно обединение на десницата.

Друг важен акцент в идеята ни, е свързан с неистината. Като говорим за промяна, ние в България, а и другаде по света, се има предвид предимно формата, а не смисъла и същността. Припомнете си от началото на демокрацията през какво минахме – то не бяха цветни бюлетини, не бяха с лентички, интегрални и т.н., но всичко това са заобикалки само и само да не се каже истинската причина. А тя е, че тези промени във формата, не в същността, бяха затова хора, които не могат да си прочетат имената, да нямат проблеми в изборния процес. Някои медии пък, като телевизиите например, превърнаха гласуването на неграмотните хора в шоу. Но това не е шоу, а е трагедия. За немалка част от електората изборният процес е нещо като Коледна добавка – веднъж на 4 години някой им дава по 30-50 и повече левове. Гласуването, както вече казах, е фундамента на демокрацията. А тук едни хора плащат на други, защото са неграмотни!? Това трябва да се прекрати. Защото то демотивира смислените хора от участие във вота. Въпросът е обаче дали институциите, които могат да променят това – Народното събрание и Президенството имат зрелостта да стартират изменения на тези порочности. Нашето предложение вече е и на бюрото на президента, както и на всеки от народните избранници.

Друга важна причина за съпротивата срещу реформирането на сектора е, че огромна част от традиционно присъстващите партии в парламента, са част от проблема, а не са част от решението му. Всички говорят за проблеми в системата. Нека кажа ясно – няма „система” в българското здравеопазване. Затова е по-уместно да заговорим за въвеждане на системен подход в здравеопазването, който да търси ефективност на вложените от нас пари за здраве.

Сега сестрите говореха затова, че лечението трябва да е комплексно – нещо, което беше заложено в нашата програма и бе приложено за известно време. Те казаха също да се върне системата за пръстови отпечатъци, която съдът отмени, защото щяла била да дискредитира европейски граждани и т.н. Припомням, че този идентификатор действаше месец и половина и за това време „спести” 25 милиона лева – пари, които болниците поискаха от касата, но срещу тях нямаше физическото присъствие на пациенти. Т.е., дайте си сметка, ако е съществувал по-дълго време, каква щеше да е ползата от него. Когато говорим за промяна, за реформи, то трябва да кажем и как да направим смислени системите. Тогава идентификацията струваше 450 000 лева, работи близо два месеца и разкри 25 млн.лв. кражби – това е истинското име за тези пари. Какво стана след това?4-та година се говори за електронна здравна карта, чиято цена ще е не по-малко от 100 милиона лева. Съпоставете – 450 000 лева срещу 100 000 лева. А дали с въпросните електронни карти ще може да се правят гешефти, както с личните карти на някои хора, нека си отговорят сами всички средно интелигентни наши съграждани. В здравеопазването се говори само и единствено за пари. Същата тази система не лекува хората адекватно, както се прави в останалият модерен свят. Пациентите не са доволни от нея, работещите в сферата на здравеопазването, също. Дълго мога да коментирам по тези теми, но няма да имате достатъчно място затова.