Илияна Йотова: Нямаме нужда от президент, който мълчи и преглъща

Европейските и след това местните избори изпиха енергията ни, заяви пред БНР вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя е категорична, че трябва да направим така, че в следващите години да не се получава така, че да имаме два избора в една година.

В политиката не трябва да се говори с много емоция, а с повече хладен разум, препоръча вицепрезидентът.

И Брекзит поставя Европа в нова светлина, включително и България, подчерта още Йотова. По думите ѝ ние не трябва да продължаваме да бъдем обект на европейски политики, а трябва да се намесваме много по-сериозно.

Младите хора не помнят това време и се интересуват от това как ще се развиват оттук нататък в България и как ще развиват страната си, категорична е Йотова.

Най-тревожното според нея е отказът на хората от участие в обществения живот.

Ние имаме най-силното правомощие – да казваме онова, което мислим. Когато не са удачни решенията, когато не са верни решенията, когато те са срещу всички нас – този глас няма как да бъде спрян., заяво Йотова

Общо е усещането, че 30 години по-късно няма справедливост и неравенствата са твърде високи, подчерта Илияна Йотова.

Освен това европейският проект е неясен, смята тя. Според нея Лисабонският договор е голям компромис, който в много отношения не работи.

Според вицепрезидента в момента Европа е по-разделена от всякога: "Стени, език на омразата, разделителни социални линии, неудовлетвореност в хората".

Тя очаква скоро да бъде предложена цялостна ревизия на Закона за българското гражданство.

Вицепрезидентът препоръча на управляващите промените в Конституцията за наблюдаващ прокурор да бъдат подложени на широка обществена дискусия: "Не може това нещо да се вземе на едно заседание, едва ли не на крак в събота. Това са сериозни неща, които влекат след себе си много последствия. Тази дискусия има нужда от една много по-сериозна обществена дискусия, за да може действително българските граждани да са убедени, че ако се направи такава промяна, тя е за добро, за да получават справедливост. Иначе когато я затворите пак в един парник, хората казват – "Ето пак си направиха някакви закони, които удовлетворяват някого, но в никакъв случай те не удовлетворяват мен".

На фона на ниските показатели – това е анализ, направен от нас, въз основа на който трябва да се каже как се развива България до 2030 г. – документ, който е публикуван и е доста слаб и блед. Ако това ще бъде развитието на страната ни до 2030 г. – от всичко и накрая нищо – това означава, че тази "стабилност" е по-скоро стабилността на примирението, която да продължава и следващите години, посочи тя.

Не смятам, че имаме нужда от президент, който стои, мълчи, преглъща – както беше в предишния мандат, и слуша онова, което му казва изпълнителната власт, категорична бе Илияна Йотова. По думите ѝ президентската двойка изпълнява ангажимента си към българските граждани.

Не съм от хората, които смятат, че днес – 30 години по-късно, разочарованието доминира. Трябва ясно да си дадем сметка колко много неща в положителна посока се промениха в тези 30 години, коментира вицепрезидентът и добави: "На 30-ата година хората вече не се задоволяват само да кажат, че живеят в демокрация. Българското общество е достатъчно взискателно към това как изглежда демокрацията 30 години по-късно. Тя не е нещо, което идва с магическа пръчка. Демокрацията е нещо, за което трябва да се воюва всеки ден, иначе ще дърпат шалтери, ще продължава социалното разслоение, ще продължават двойните стандарти на европейско ниво, ще продължава чувството в много хора за това, че са втора ръка".

Политическото противоборство и надскачане на личности, ажиотаж и дискусии за това как се правят избори, кой кой е – сякаш накараха държавата да спре. Много малко като държава сме постигнали. 2019 г. няма да се запомни с кой знае какво – нито една реформа в нито сфера, година, в която повече говорихме за политика и по-малко за собственото си развитие като общество и държава. Има отчуждаване на хората от политиката, въпреки двата избора. Изборите останах горе в политическата върхушка. Това, че местната власт се избра с 1/3 от българските граждани може би е най-сериозната диагноза в това отношение, коментира тя.