С Решение № 224/28.11.2019 г. по наказателно дело № 966/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 24.07.2019 г. по в.н.о.х.д. № 79/2019 г. на Апелативен съд – Бургас. Решението е окончателно.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание, съобщиха от Върховния касационен съд.
„Предвид всичко заявено този съд няма да обсъжда възраженията, изтъкнати както в касационната жалба на защитника, така и отстоявани в съдебно заседание пред ВКС, свързани с неправилен анализ на доказателствен материал, с необоснованост, както и пространния разказ, даден от самия касатор в личната му жалба и едно от допълненията към нея, относно фактологията по престъпната деятелност по негово виждане“, категорични са върховните съдии.
Делото е образувано по касационни жалби от подсъдимия Теньо Енчев и неговия защитник срещу решението на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдена изцяло присъда по н.о.х.д. № 1194/2018 г. на Окръжен съд – Бургас. С нея подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 12, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК (убийство, извършено по особено мъчителен начин за починалата и с особена жестокост, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив), за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 25 години.
Казаното важи изцяло и по отношение на претенцията за липса на умисъл при причиняване на смъртта. „Цялостното развитие на поведението на Енчев, довеждащо до ескалация на насилието спрямо потърпевшата, както то е описано в обвинителния акт, не дава възможност за никакъв размисъл за присъствие на непредпазлива вина по отношение на настъпилата смърт“, категорични са съдиите от ВКС.
Осъден е да заплати на гражданските ищци сумите от 150 000 лв. и 200 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на тяхната близка. Осъден е да заплати и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3000 лева, произтичащи от непозволеното увреждане.
Според защитата подсъдимият не е целял умъртвяването на пострадалата, а е искал да я накаже според своите разбирания за това, че се държала морално укоримо и неадекватно спрямо сина им, издухвайки цигарен дим директно в лицето на детето. Такъв факт се предлага и от самия подсъдим. В мотивите на ВКС пише: „Липсва обаче наличие на подобен сред фактологията по обвинителния инструмент. Тъкмо обратното, в него категорично е отразено, че пострадалата по никакъв начин не е провокирала насилието срещу себе си. И точно това е признато от дееца по реда на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. Да не говорим, че поради конкретната изява на действията на Енчев, претенцията трудно би могла да се осмисля на плоскостта на липсата на умисъл, дори и да бе приет третираният факт“.
Те подчертават, че фокусът на произнасянето е върху съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт и отразените в нея съставомерни факти и обстоятелства, рефлектиращи върху приложението на материалния закон, както и приетото в тази връзка от решаващите съдилища. Според защитата липсват доказателства за приетото присъствие на квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 от НК, поради което и с осъждането на подсъдимия по този текст е нарушен материалният закон.
Тричленният състав на ВКС подчертава в мотивите си, че в съдебно заседание на 30.01.2019 г. подсъдимият Енчев и неговият защитник са поискали от Окръжен съд – Бургас делото да бъде разгледано по реда на чл. 371, т. 2 и сл. НПК (съкратено съдебно следствие). Деецът е признал изцяло фактите и обстоятелствата, изписани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Няма данни това да не е направено доброволно, без той да разбира естеството на процедурата и последиците от нея. Прието е, че самопризнанието му се подкрепя от доказателствата по делото, при това законосъобразно.
Тричленният състав на ВКС приема, че това не отговаря на процесуалната действителност. Фактическите положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приети от съдилищата, съобразени с позоваването от страна на представителя на държавното обвинение на съответните доказателствени материали, категорично установяват присъствие на квалифициращите признаци за убийство, „извършено по особено мъчителен начин за починалата и с особена жестокост“. Всичко това е признато от дееца и той и неговата защита не могат да оспорват доказателствата в тази връзка.
)