Областна болница беше осъдена да заплати обезщетение на дете в размер на 41.667,50 лв. по чл. 49 ЗЗД заради непоставена диагноза за ретинопатия.
Адвокат Шаркова разясни, че друго нарушение на медиците било, че самият преглед се извършва и описва по определен начин и това също не е било спазено, и след изписване на децата не са дадени никакви препоръки на родителите, свързани със зрението на техните деца. След диагнозата заминават на спешно лечение в чужбина, където успяват да овладеят процеса на ослепяване на момиченцето, но не и на момченцето, разяснява адв. Шаркова.
Майката се е интересувала специално за офталмологичните прегледи на децата ѝ, тъй като била запозната с рисковете, на които са изложени. Лекари от болницата са я уверили, че имат добър метод на изследване на очните проблеми при недоносени деца и разполагат с един от най-добрите апарати за диагностика на ретинопатия – болест, засягаща зрението при недоносени деца.
Очите на момчето са увредени трайно - едното око е със 100% слепота, а с другото вижда само бледи сенки, констатират лекарите в чужбина. Няма обезщетение, което да върне зрението на двегодишния Д., нито да успокои родителите му според адвокат Шаркова, но е абсолютен успех, че Върховен касационен съд окончателно осъди болницата.
През 2016 година жена ражда близнаци в една областна болница, майката се свързва с адвокат Мария Шаркова заради едно от децата - момченцето Д., което е недоносено, ражда се едва един килограм, в резултат на ненавременна диагностика и лечение детето развива тежка форма на ретинопатия, а сестричката му е със спасено зрение благодарение на късмет – родителите да потърсят още едно лекарско мнение. Това съобщи адв. Мария Шаркова за „Монитор“.
След изписване от болницата и двете деца са „без проблеми“ според проведените им офталмологични прегледи. Лекарите лично уверили родителите, че нямат повод за притеснение – зрението на децата им е наред. Майката решава да заведе близнаците в София и да потърси и второ мнение. На прегледа е установено, че и двете деца са с ретинопатия. Едното – момиченцето, е с 3-та степен, а момченцето е в края на 4-та степен – и процесът на ослепяване за него е необратим. Майката на децата изисква от болницата, в която са родени, снимки от извършения преглед с апарата, от където ѝ заявяват, че такива няма, защото той тогава е бил развален, а прегледите са извършени по друг метод, които обаче не можел да открие ретинопатия, защото изследвал едва 20% от окото. Това е и големият проблем – родителите са били заблудени за здравето на двете си деца защото никой от медиците не е информирал, че всъщност преглед със специален очен апарат не е имало. Това е и причината едно от децата да ослепее за цял живот, защото ненавременното лечение на ретинопатия води до трайна слепота.
)