Кой ще отговори на Петър с езика на добротата!?

Най-добрата помощ и благодарност към благородния Петър Бонев, който спаси момиче във влака от сигурна смърт и семейство от пожар, е той да има свестна работа, за да може да издържа своето семейство и да живее достойно. Защото той Е достоен човек. Доказват го постъпките му. Самият Петър казва, че мечтае да си намери работа, защото иска добро бъдеще за семейството си.

Да припомним, че на 23 ноември, в събота, във влака от Пловдив за Варна Петър Бонев, който пътувал в него със съпругата си за Стара Загора, спаси 21-годишна жена, намушкана няколко пъти с нож от друг пътник, за когото тепърва ще доказват дали е наред с главата. След произшествието 25-годишният Петър скромно каза, че не се чувства като герой, а просто като човек, който от човещина се е притекъл на помощ на друг. Съпругата му пък коментира, че героите живеели само във филмите...

Затова си мисля, че като поотмине общественото въодушевление от благородните постъпки на Петър, спасителя на живота, няма да е зле възможните хора в страната – бизнесмени и предприемачи да се замислят дали нямат нужда от такъв свестен човек за работник. И да му предложат читава, постоянна и прилично заплатена работа. Кметицата в родното му село Церово твърди, че момчето е трудолюбиво и очевидно добронамерено.

Най-добрата подкрепа за него и семейството му би била възможността да си изкарва прехраната по честен и почтен начин, какъвто му е по мяра. Петър е живото доказателство, че добрите постъпки и човещината нямат етнос. Престъпления вършат както цигани, така и българи, арменци, евреи и др. Същото е напълно валидно и за благородните постъпки. А дали те ще помогнат на Петър да си намери работа, ще видим. Това е тест за работодателите, за цялото ни общество затова как ще отговорят на Петър, който говори с езика на добротата. Защото добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят, е казал още преди много години мъдрият Марк Твен.

Само три дни след опита за убийство във влака, пак този Петър спаси от опожаряване апартамент в Пазарджик, където отишли със съпругата му, тъй като града е близо до родното му Церово, което пък е на територията на община Лесичово. Кметът на тази община го награди заслужено, а местните деца вече го кръстили „Циганския Батман”.

Хубави са инициативите за поощряване с призове и награди за добрите постъпки на заслужилите им извършители. Само че това са единични признания на доброто. А, както знаем, то се нуждае от всекидневни грижи, от постоянно „поливане” и признания.