Вълчев: PISA отчита голям спад на резултатите на учениците от София

Министър Вълчев обобщи, че се влошават резултатите на учениците ни с по-високи постижения, а учениците с по-ниски резултати ги подобряват - или се намаляват разликите между тях.

Министърът добави, че се увеличават учениците у нас, които са от семейства с ниско образование и са без интерес към ученето.

Резултатите от международното изследване за нас не са изненадващи, защото те са подобни на тези от националното външно оценяване и от държавните зрелостни изпити, на които в последните години ограничихме преписванията, заяви министър Вълчев.

Има голям спад на резултатите на учениците от София, участвали в международното изследване PISA през 2018 г., а се повишават резултатите на учениците във Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора и Русе. Това коментира министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при представянето на резултатите на 15-годишните български ученици, участвали през 2018 г. в международното изследване PISA, което оценява постиженията им в три области - четене, математика и природни науки. Акцентът в това изследване е върху четивната грамотност на учениците на 15 години от 79 страни и региони в света.

В изследването от 487 на 452 точки се понижават резултатите на учениците от София по четене, от 489 на 465 точки се понижават резултатите им по математика, а по природни науки намалението е от 499 на 456 точки. В градовете с над 100 000 жители се увеличават постиженията на учениците в изследването от 447 на 465 точки по четене, от 450 на 475 точки - по математика, и от 459 на 466 точки - по природни науки. В най-малките населени места - до 3000 жители, се увеличават резултатите на учениците по четене от 315 на 344 точки, по математика - от 359 на 368 точки, по природни науки - от 348 на 355 точки, информира министър Красимир Вълчев. Той заяви, че най-трудно се мотивира интересът за учене на учениците по природни науки и по математика.

Вълчев говори и за продължителността на учебното време у нас и коментира, че в България 12 години се равняват на средно десет години и половина спрямо средноевропейското учебно време, и нашите ученици учат около 14 процента по-малко заради повечето почивни дни и дългата лятна ваканция. В същото време часовете по математика у нас са 15 процента, като 15-16 процента са те средно и в ЕС, но ние имаме недостиг на време за упражнения. В новите учебни програми заложихме 40 процента за активно учене и упражнения, но и това време не достига, отбеляза министърът.

Той отбеляза обаче, че тези резултати са и разочароващи заради усилията в системата в последните години, както и заради многото промени и инвестиции в нея. Проблемът на българската образователна система е в трудността да се трансформират знания в умения, а PISA мери в много по-голяма степен уменията, коментира министър Вълчев.

Той припомни, че новите учебни програми бяха променени, но учениците, полагали тестовете в изследването, са учили по старите учебни програми, и това не е атестация за новите програми. В изследването са участвали с 8 процента повече ученици на 15 години от професионалните гимназии - или от 41 на 49 процента са се увеличили тези ученици, участвали в извадката, а те по принцип са с по-ниски образователни резултати в училище. Проблем е, че се запазва високият процент на ниските резултати на учениците ни от PISA, заяви министър Вълчев и добави, че трябва да се въведе ефективно компетентностният подход в образованието ни. Нашите изпитни формати трябва да се приближат до тези на PISA, каза образователният министър.