МТСП: Законът за социалните услуги е за равен достъп и повече възможности за хората

Министерството на труда и социалната политика се противопоставя категорично срещу продължаващото разпространяване на неверни твърдения в публичното пространство и социалните мрежи по повод Закона за социалните услуги (ЗСУ) и свързаните с него промени в законодателството в областта на закрилата на детето, които влизат в сила от 1 януари 2020 г., се казва в изпратена до медиите позиция на социалното министерство.

Влизащите в сила от началото на 2020 г. разпоредби не дават нови правомощия на социалните работници да постановяват временна мярка за закрила за настаняване на дете извън семейството. До такова решение се стига само в много крайни случаи на насилие, неглижиране и нарушаване на интереса на детето, които застрашават неговото здраве и живот. Настаняването на дете извън семейството може да стане само при наличие на основания, определени в Закона за закрила на детето и винаги подлежи на съдебен контрол. Такова решение се взема единствено след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното извеждане на детето.

Временните мерки за закрила могат да се обжалват пред съда. Данните за 2018 г. показват, че само в около 1,5% от случаите съдилищата в страната не са потвърдили исканията за настаняване извън семейството, направени от дирекциите „Социално подпомагане“.

За първи път в ЗСУ изрично се регламентира, че общините и частните доставчици на социални услуги нямат право да получават приходи от предоставянето на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, т.е. те нито могат да ползват таксите, които потребителите заплащат (те се внасят в държавния бюджет), нито могат да формират печалба. Същевременно те са задължени да използват предоставените им финансови средства само и единствено за социалните услуги, за които са отпуснати от държавния бюджет. Също така се въвежда много по-строг контрол от страна на Агенцията за качеството на социалните услуги за разходването на държавните средства за социални услуги.

Новите законодателни текстове имат за цел да реформират системата на социалните услуги, за да може те да отговарят по-добре на потребностите на хората, да са по-достъпни и да се повиши тяхното качество. Става дума за услугите, предоставяни в центровете за възрастни и деца с увреждания, домове за стари хора, дневни центрове, в които нуждаещите се деца могат да ползват логопед, рехабилитатор, психолог, физиотерапевт, масажист, което подобрява тяхното възстановяване и развитие и др.

Промените в Закона за закрила на детето имат за цел да отразят затварянето на всички домове за деца и подобряват координацията при закрилата на децата, тъй като тя е отговорност на всички министерства и други институции, които са органи за закрила, а не само на социалните работници. Например, координационният механизъм при насилие не е нов, а се прилага в продължение на 9 години по силата на подписаното през 2010 г. Споразумение за сътрудничество и координиране на работата на териториалните структури на органите за закрила при случаи на деца, жертви или в риск от насилие и при кризисна интервенция.

Със Закона за социалните услуги за първи път се въвеждат финансирани от държавния бюджет безплатни услуги. И сега всички финансирани от държавата услуги за децата и техните родители са безплатни. Законодателството разширява достъпа, но не въвежда задължение за ползване на социални услуги, като изрично регламентира, че социалните услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата, т.е. всеки човек има право да избере доставчика на услугата, която желае да ползва.

Чрез приемането на Закона за социалните услуги държавата много по-сериозно припознава своите функции за контрол на предоставянето, финансирането и качеството на социалните услуги с цел защита на правата на лицата, които ги ползват. Основен доставчик на социалните услуги в България и след приемането и влизането в сила на Закона за социалните услуги остават общините. Единствено те могат да възлагат управлението на финансираните от държавата социални услуги на частни лица. Този принцип съществува в действащото законодателство повече от 17 години и е запазен и в Закона за социалните услуги. Към 2018 г. едва 15,6 % от всички видове социални услуги са възложени от общините на частни доставчици. От 17 години е дадена възможност на физически лица, регистрирани по Търговския закон, и на юридически лица (вкл. неправителствени организации) да бъдат доставчици на социални услуги. С приемането на ЗСУ се запазва това право. А във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз, от 2007 г. в ЗСП е регламентирано, че физически и юридически лица от държавите – членки на Европейския съюз, или от държави от Европейското икономическо пространство, регистрирани съгласно националното си законодателство, могат да предоставят социални услуги. Това право на чуждестранните физически и юридически лица, дадено им преди 13 години, е запазено и в ЗСУ. Законът за социалните услуги е съобразен със задълженията на страната ни, произтичащи от Договора за функциониране на ЕС.