Политолог: Борисов овладява собствената си партия

Виждате ли устойчивост в проекта Демократична България и за идващите парламентарни избори?

Г-н Попиванов, защо у нас политическите сили не умеят да признават провала си, за сметка на това всички се обявиха за победители на местните избори? Кой обаче е истинският печеливш?

Един от нюансите на изминалия вот беше как ще се справи ГЕРБ без Цветан Цветанов. Отрази ли се разривът между Борисов и Цветанов на самата ГЕРБ?

Какво бъдеще предвиждате за Мая Манолова?

Борис Попиванов е роден на 20.07.1981 в София. Завършва Първа английска езикова гимназия в родния си град (2000). Има бакалавър по политология в СУ "Св. Климент Охридски" (2004), профил "Политическа теория и политически процес". Автор на изследването "Новият избирател" (2007), както и на статии в областта на политологията - сп. "Наука", "Ново време", "Списание на БАН". Носител на Първа награда от Третия национален конкурс за есе "Цветан Стоянов" (2005). Рецензент на нови книги за в. "Култура".

Едно е сигурно - тя ще търси активно някакво бъдеще. Нейният резултат от втория тур в София е достатъчен, за да предяви претенции за националната политика. Особено при положение, че вече не е омбудсман и няма държавна позиция, и особено при положение, че не е член на БСП и не може да заеме в скоро време партийна позиция. А не бива да забравяме, че мнозина заложиха на нейната карта, вижте само предизборния ѝ щаб, и тя не е сама във вземането на решение за собственото ѝ бъдеще. Още е рано да преценим как ще завърши при Манолова онзи характерен за нея сблъсък между амбиция и емоция, от една страна, и хладнокръвие и предпазливост, от друга. Да се отърси от БСП, е възможно, но може да има катастрофална електорална цена. Да остане под някаква форма с БСП, е реалистично, но може да ѝ върже ръцете. Не искам да съм на нейното място.

Защото у нас всичко е лично. Да признаеш провала си, това не е шанс да си извадиш поуки и да продължиш напред. Това значи да ти вземат главата, политически, имам предвид. И понеже никой не иска да му вземат главата, всеки упорито твърди, че печели, а другите губят. В партиен план на тези избори победи ГЕРБ, в институционален план - тоталната зависимост на общините от централната власт, в социален план - апатията, разочарованието и страховете. Всъщност голямата промяна, ако ще има такава, безусловно бе отложена.

Изборната машина на Цветанов не е мит. Тя е съхранена. На местни избори, обаче, могат да я задвижват множество малки машинисти. Сблъсъкът между Борисов и Цветанов е очевиден. Най-големите предизборни скандали и неуредици и най-сериозните изборни отстъпления ГЕРБ регистрира там, където кандидатите и организациите бяха набедени за цветановски. Борисов е тръгнал да овладява собствената си партия, която доскоро слабо познаваше, а това минава през политическо прегазване на цветановските лоялисти. Вярно, Цветанов неспирно загатва, че има евроатлантически гръб зад себе си, но пък Борисов се срещна с президента Тръмп. Премиерът е по-силният в тази игра с бившия си заместник. Въпросът е дали Цветанов ще остане на нивото на тихата съпротива, или ще се ориентира към пряка конфронтация.

Партиите от Демократична България са обзети от трудов ентусиазъм. Изминалата година те оценяват като трамплин за своя възход - подновиха присъствието си в Европейския парламент, избраха 8 от 24-те районни кметове в София. Постиженията всъщност са доста скромни, но тяхната политическа лупа ги кара да ги виждат огромни. Същевременно от доста време тече мощно настъпление на ГЕРБ, насочено към тяхното маргинализиране и разделение. Съюзът на ГЕРБ със СДС трябваше да подскаже, че мястото на автентичните демократи е при днешните управляващи. Показателна е столичната ситуация. Бивши кандидати за кмет от десницата като Прошко Прошков и Вили Лилков се наредиха зад ГЕРБ; а видни певци и изпълнители на демокрацията последваха примера им. Речта на Бойко Борисов за номенклатурата и медийният тур на президента Плевнелиев за пореден път постигнаха вътрешен разлом в Демократична България. Те отново спорят опозиция ли са, или против комунистите. На практика за пореден път Борисов е препъникамъкът на политическото им присъствие. Докато не изяснят отношението си към действащия премиер, в Демократична България винаги - и с лекота - ще бъдат вкарвани в тежки морални и политически дилеми. От това избирателите им само ще страдат.