"Библиотекарят слага отметки в книгата като уговорката е читателят, като стигне до това място, да спре да чете нататък. Да разсъждава върху ситуацията и на следващата среща той да изрази какво е почувствал - един вид той да напише продължението, а после вече да види авторовото решение. За ниска самооценка, за повдигане на самочувствие. Например за децата „Грозното патенце“ е много подходяща. В една детска градина гостувахме с една детска писателка и да разчупим атмосферата при децата направихме анкета коя е най-харесваната приказка и се оказа, че повечето деца наистина харесват „Грозното патенце“ - най-много от всички приказки, което за мен е малко смущаващо реално“, допълни Мария Златева.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)