Четенето на книги лекува

Библиотекари все по-често стават консултанти по библиотерапия

Детективски романи срещу депресия

Древните египтяни и елини са считали, че библиотеките са лечебниците на душата. Те са използвали четенето като хармония между ума и тялото. В Средновековието четенето на религиозни текстове е било за по-бързо възстановяване на болните.

Мария Златева каза, че през последните години все повече библиотекари минават обучения за консултанти по библиотерапия, които да подпомагат читателя в неговия избор на книги, но без да се налагат и без да се опитват да го променят.

"Библиотекарят слага отметки в книгата като уговорката е читателят, като стигне до това място, да спре да чете нататък. Да разсъждава върху ситуацията и на следващата среща той да изрази какво е почувствал - един вид той да напише продължението, а после вече да види авторовото решение. За ниска самооценка, за повдигане на самочувствие. Например за децата „Грозното патенце“ е много подходяща. В една детска градина гостувахме с една детска писателка и да разчупим атмосферата при децата направихме анкета коя е най-харесваната приказка и се оказа, че повечето деца наистина харесват „Грозното патенце“ - най-много от всички приказки, което за мен е малко смущаващо реално“, допълни Мария Златева.

"Научната база на библиотерапията поставя руският учен Николай Рубакин. Той първи разкрива механизмите на взаимодействие между писател и читател посредством литературното произведение и създава ново направление в психологията, което се нарича библиопсихология. Днес библиотерапията се възприема като психотерапевтично направление, подпомагащо възстановяване на хората, страдащи от психологични проблеми или на здрави хора попаднали в тежки житейски ситуации“, добави тя в предаването „Преди всички“ на програма "Хоризонт".

"По време на Първата световна война английските лекари, които са се грижили за ранените войници, установяват, че четенето действа положително за физическото и емоционалното възстановяване на ранените и тогава много доброволци се включват да четат текстове на пациенти, които нямат възможност сами да четат“, обясни пред БНР Мария Златева от Регионалната библиотека „Петко Славейков“ във Велико Търново

"При библиотерапията не се препоръчват книги за самопомощ, защото няма смисъл някой да ни казва колко сме тъжни, когато ние осъзнаваме, че сме тъжни. Няма смисъл някой да ни казва колко сме самотни, как ние сме виновни, че сме самотни и да ни дават съвети как да не сме самотни. В библиотерапията се използва художествена литература, всички жанрове на художествената литература според предпочитанията и вкусовете на читателите. Четенето при библиотерапията е насочено към субективното преживяване на човек, като героите и техните съдби се използват читателят да се идентифицира с тях и по този начин да открие собствените си проблеми, да ги анализира и да открие и други гледни точки като по този начин му се дава възможност да вземе най-подходящите решения за себе си“.

Научно е доказано, че общуването с книгите е най-лесният начин да преборим депресията. Така се ражда и библиотерапията или как четенето на подходящата художествена литература може да ни осигури поведенчески промени чрез емоционални реакции. Все повече библиотекари в страната минават обучителни курсове как да консултират своите читатели за подходящите книги, които да ги лекуват.

Психолозите са установили, че най-добър ефект върху хората с депресия оказват детективските романи. От една страна ангажират мисловната дейност със загадката и от друга - дават разрешение, разкриват престъплението, т.е. краят винаги е добър. Това повишава оптимизма и потиска тревожността. Специалистите подчертават, че аудиокнигите също имат положително въздействие, затова не бива да бъдат пренебрегвани. Библиотекарите използват и друг подход с така нареченото прекъснато четене, обясни Мария Златева.