Българско семейство с 11 деца: Няма дете, което да не сме искали

Най-голямата от дъщерите им пък работи във Великобритания. Именно в чужбина многодетното българско семейство вижда бъдещето си.

Семейството губи дома си след пожар, а родителите сега не виждат справедливост и са категорични, че никой не може да им отнеме децата. Впоследствие те успяват да осъдят социалните за неправомерно разделяне на децата от тях.

"Няма дете, което да не сме искали" - така отговаря бащата на 11 деца Красимир Тодоров на въпроса как е станал родител на толкова много деца. Майката пък, Ивелина Зартова, признава, че често срещат упреци и изненадани погледи. Въпреки това обаче, и двамата са горди с голямото си семейство. Казват, че най-важни са любовта и ината.

За десетте непълнолетни деца държавата изплаща на семейството надбавки в размер на около 300 лева. Седем от тях са ученици, а Ивелина и Красимир изчисляват, че подготовката за училище им излиза около 1000 лева. Помагат им приятели, често вземат и заеми.

За цялата домакинска работа Ивелина получава помощ от по-големите деца. Дните започват рано, защото стават в 5 ч. Сутрин се прави закуска, на обяд – първо, второ и трето. За вечеря – отново така. Постоянно мия чинии, готвя, пускаме пералня по 4-5 пъти на ден. Все пак обаче се справяме, разказва жената, родила и отгледала 11 деца.

Красимир е 6 години по-голям от нея и сега работи като шофьор. Именно така изкарва и основната прехрана за голямата фамилия. Когато пътувам из България, понякога по-големите ги взимам с мен. На тях им харесва, защото виждат нови места – например, последно ходихме на Шипка, казва Красимир.

Не може да слушат винаги, защото това са все пак деца. Разбира се, има и трудни моменти, казва 36-годишната Ивелина, цитирана от БТВ. Ражда първото си дете на 17 г., а се запознава с мъжа на живота си на село, където са съседи. Никога не е работила, защото от малка се грижи за наследниците си.

Освен битови затруднения, голямата фамилия е преминавала през много по-тежки моменти. Най-тежко беше когато ни ги отнеха – отвлякоха ги направо от училище и от детска градина. С полиция – като престъпници! Разпръснаха ги навсякъде без да знаем къде са… Казаха ни, че сме нямали къде да живеем. В документите в съда пишеше, че сме "неглижирали техните потребности", което изобщо не е така. Най-срамното нещо, което казаха тогава, беше, че едно от децата ми няма родители. Както виждате обаче аз съм жив и здрав…, разказва бащата Красимир.

Тук няма никакви условия за работа. Парите, които аз взимам за месец, приятелите ми в чужбина ги получават за седмица. Там е, поне по думите на дъщеря ни, по-добре. Не бих казал, че съм отчаян, но сега всеки ден живеем в страх дали ще съм на работа, дали ще имаме какво да сложим на масата, разказва Красимир.