Васил Велев за фалшивите болнични: Тези служители крадат от колегите си

Според АИКБ решение на проблема с фалшивите болнични трябва да се търси в посока поне първите 3 дни от болничния да са за сметка на работника по примера на редица европейски страни, в които не се плащат от 1 до 7 дни.

Според него нормативната уредба поощрява използването на тази възможност: „При едно лице, което ползва болничен лист от 3 дни в един месец, и лице, което не ползва болничен в рамките на този месец, възнаграждението се намалява с 3%“.

Тоест началото на болничния да не се изплаща и да остава за сметка на работника, каквато е практиката в повечето европейски държави, се аргументираха работодателите.

„Това е кражба. С 30% например нарастват болничните в петък, ако в четвъртък е национален празник“, мотивира се председателят на АИКБ Васил Велев и подчерта, че така хазната се ощетява с около 400 млн. лева годишно. „Този, който симулира болест, а в същото време е на плажа или пък си прибира овощната градина, той краде от колегите си“, допълни Велев.

Да се намали броят на дните болничен, които личните лекари могат да издават. Това предложи министърът на труда и социалната политика Бисер Петков по време на дискусия, във връзка с намирането на решения на проблема с фалшивите болнични листове.

За последните три години у нас са установени повече от 10 000 нарушения, свързани с издаването на фалшиви болнични, показват данни на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Работодателската организация днес е домакин на дискусия по проблема, на която е поканен и главният прокурор Сотир Цацаров.

И управителят на НОИ Ивайло Иванов категорично възрази първите три дни да се изплащат от Осигурителния институт: "Това би натоварило ресурса с близо 200 милиона допълнително, което ни затруднява. Може би трябва да се мисли във варианта за изчакване и изчаквателен период на влизане на болничните".

Предложенията на работодателите първите три дни от болничния да са неплатени или да се изплащат от НОИ, са социално неприемливи според социалния министър Бисер Петков. Затова той предложи друго: "Да се ограничи и съкрати периодът, в който личните лекари могат да издават един болничен лист. Сега е до 14 дни непрекъснат. Мисля, че във времето назад е имало до 7 дни, както и общата продължителност, която личният лекар може да издава в рамките на една година – до 40 дни", предаде БНР.

Председателят на социалната комисия в парламента Хасан Адемов предложи: "Първият вариант е за първите три дни болнични да се изплаща различна договорена сума. Вторият вариант, който е - първите три дни с разрешение на работодателя. Заплатата му върви по начина, по който е вървяла до тогава".

Работна група в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество ще решава проблема с фалшивите болнични. 50 млн. лв. годишно се изплащат от бизнеса като обезщетения за фалшиви болнични листове. Още 150 млн. лв. се изплащат от Националния осигурителен институт.

Размерът на изплатените обезщетения за последните 7 години се удвоява, заяви Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал. „От 1,350 млн. болнични листа през 2012 г. до 2,750 млн. болнични листа през 2018 г. Това удвояване на броя на болничните не се дължи само на влошения здравен статус на населението или на застаряващото население. Има злоупотреби с болнични листове“, обясни Иванов.

Той подчерта още занижения контрол от страна на Министерството на здравеопазването и НОИ за правомерността на издаване на болнични, както и липсата на наказания: „Това се явява една златна среда за развиване на тази дребна корупционна практика“.