Един на 10 работещи е с втори здравен пакет

Голямата част от застрахованите лица - 301 259, са по групови договори, сключени от фирмите, където работят хората. По индивидуални договори за доброволно здравно застраховане полици притежават едва 9104 души, по данни към края на миналата година.

„Все повече хора предпочитат да сключват застраховка, чрез която да покрият евентуални разходи при болест. За последните осем години те се интересуват все повече и повече, включително и за груповите семейни застраховки за здраве. Преди години подобни застраховки правеха на служителите си само големите предприятия, сега вече се включват и по-малките“, поясни тя и добави, че има и полици със спестовен характер.

Един от 10 работещи със здравна застраховка, сочат данни на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“. Около 312 хил. са българите, имащи такава полица, а работещите по информация на статистиката са над 3,1 млн. души. Спрямо общия брой на осигурените 6,2 млн. български граждани делът пада наполовина.

Застрахованите лица с полици „Живот“, имащи спестовен характер, като например за пенсия или рента, са вече 50 000, а договорите за покритието са 11 852. Това показва, че също голяма част от полиците са сключени от работодателите, където въпросните лица са заети. По въпросните полици за полугодието са били предявени само 23 претенции и по тях са изплатени почти 188 бона. Според сайта на КФН по договорите за застраховка „Заболяване“ за първите 6 месеца на годината са били предявени над 347 хил. претенции, като 62 135 са били са събития от минали години. Общата сума на исканите обезщетения от застрахованите е за над 20 млн. лв., като 3,3 млн. лв. са били за минали години. Плащания са били направени по над 84 хил. случая, като застрахованите са получили от застрахователите общо 19,11 млн. лв.

Ирина Пейчева, експерт по този вид застраховки в „Дженерали“, обясни пред „Монитор“, че популярността на този вид полици непрекъснато се увеличава в България. По думите ѝ нарастването е с много по-бързи темпове, отколкото нарастването в другите сегменти на застрахователния пазар. Тя допълни, че клауза за лечение може да се сключи и към застраховките „Злополука“ и другите видове полици.

Отказани са били над 248 хил. претенции за 1,07 млн. лв. Платените суми от клиентите за полиците по застраховката „Заболяване“ в сегмента на общото застраховане за първото шестмесечие са за над 97,14 млн. лв., а общо изплатените обезщетения - почти 34,4 млн. лв. Над 303 хил. е броят на действащите договори и по рисковата застраховка „Живот“, само с покритие на риска „Смърт“, сочи още информацията от сайта на КФН. Броят на застрахованите лица е над 1,1 милиона, действащите договори са 303 364. По нея за шестмесечието са били предявени 752 иска, а изплатените суми по тях са била на стойност над 6,25 млн. лв. Немалко от застраховките за заболяване, злополука или смърт са краткосрочни и се сключват за определен неголям период от време, най-вече при пътувания в чужбина. Засега обаче за тях не се води специална статистика, която да ги отдели от дългосрочните, обясняват от КФН.

Статистиката от сайта на Комисията за финансов надзор (КФН) сочи, че към края на миналата година броят на полиците със спестовен елемент е бил 26 879, а за първите две тримесечия на 2019-та са сключени нови - над 18 300. 26 155 са били застрахованите лица по застраховка „Живот“, свързана с инвестиционен фонд. Застрахователната им стойност е за огромната сума от над 202,1 млн. лв., а броят на действащите договори е 28 133.