Всеки 6-и българин би станал приемен родител, ако получава заплата

Половината (53%) от българите подкрепят децата в риск да се отглеждат в приемни семейства, а 24% са на противоположното мнение, показват резултатите от национално представително допитване, реализирано от Изследователския център „Тренд“ по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа.

Всеки шести българин би станал приемен родител, ако получава заплата и издръжка от държавата за приемното дете, а две трети от сънародниците не биха станали приемни родители при каквито и да е условия. През 2015 г. готовност да станат приемни родители изразяваха двойно повече българи. Жените в по-голям дял са склонни да се ангажират с приемната грижа. Тук се отчита разлика по отношение на населеното място – в селата в най-голям дял са склонни да бъдат приемни родители при определените условия. В столицата, където живеят близо една трета от българите, едва 5% биха станали приемни родители. Близо половината от българите (43%) не могат да преценят дали одобряват или не протестите срещу стратегията за детето, показват още резултатите от националното допитване. 12 на сто не подкрепят протестите срещу стратегията, а 45% са „за“ тях. Младите на възраст 18-29 г. (53%) и възрастните над 70 години (55%) в най-голям дял не могат да преценят дали одобряват или протестите срещу стратегията. Живеещите в областните градове в най-голяма степен одобряват протестите срещу стратегията за детето, показват още данните от проучването. В Националната асоциация за приемна грижа членуват близо 900 приемни родители от цялата страна. Асоциацията е създадена преди 10 години, за да подкрепя децата, настанени в приемна грижа и приемните родители.

Към момента приемното родителство е най-качествената алтернатива на живота в социален дом. Близо 80% от настанените в приемни семейства деца у нас са жертва на насилие или неглижиране в семейна среда, показва статистиката на НАПГ. 2043 деца се отглеждат в приемни семейства към края на юни, сочат данните на Агенцията за социално подпомагане. 1863 от тях са здрави деца, а 180 са с увреждания. Най-много деца напускат приемните семейства, защото биват осиновени, не са малко и децата, които се връщат в родните си семейства след престоя в приемно семейство. Приемното семейство е временна алтернатива, като децата отиват в приемни семейства след решение на съда. Преди да бъдат отглеждани в приемна грижа, социалните служби търсят възможности за малчуганите да се погрижат техните роднини – баби, дядовци, лели, чичовци или други възрастни, с които децата имат изградена емоционална връзка. Проучването е представително за пълнолетното население във възрастовата категория 18+ сред 1008 лица в началото на юни 2019 г.

Одобрението е най-голямо сред висшистите (63%). С намаляване на образователната степен намалява и одобрението към отглеждането на деца в риск от приемни семейства. Попитани какви са причините децата да се отглеждат в приемни семейства, а не от собствените си родители, най-голям дял от българите (всеки шести) посочват бедността или финансовите проблеми пред родните семейства. За всеки десети от сънародниците ни проблемът е в липсата на родителски капацитет или „безотговорността“ на биологичните родители. Само 8% от българите отчитат, че в приемна грижа се отглеждат изоставени деца, а за 7 на сто от българите насилието е причина за настаняването в приемни семейства.