Доц. Михаил Околийски уточнява, че ако има такова психично страдание, човек може да излезе в болничен, но подчерта, че възстановяването не означава само известно време неработене или стоене вкъщи, а търсене на помощ от психотерапевт, например.
Последвайте канала на
„Проблемът е свързан не с възрастта, а с културата на съответната компания. Независимо на колко години е, ако човек попадне в една токсична среда на липса на ясна работна задача, на влошени взаимоотношения, на нездрава конкуренция, на сплетни и интриги, то много бързо той може да прегори. Има много хора, които ходят на работа, функционират сравнително добре, но не са ефективни и само симулират присъствие. Това също е свързано с бърнаута и с наченки на депресия, защото много често бърнаутът е придружен с депресивни усещания“.
„Често проблемите от работата се пренасят вкъщи. И когато у дома не се срещне разбиране, това влияе върху личните взаимоотношения. Това състояние рядко намира правилното отношение от страна на мениджмънта, на медицинските специалисти. Трябва да се търси решение под формата на екипна работа, да се намери смисъл извън работа, за да се избегне натрупването на негативно преживяване, което финишира много често в цинизъм към работния процес“, допълни доц. Околийски.
„Световната здравна организация не описва бърнаута като медицинско състояние, а като феномен, който засяга работното място. Това не е болест, а нещо, което придружава загубата на вдъхновение, на мотивация, токсичната среда на работното място“. Това коментира пред БНР, доц. Михаил Околийски, който управлява офиса на Световната здравна организация в България.
Доц. Околийски цитира резултати от проучване, според които 30% от хората напускат работа заради загуба на мотивация вследствие на бърнаут. Той очерта и какво би помогнало на човек в ситуация на бърнаут: „Помага да се развие любопитство към другия, да се работи върху човешките взаимоотношения. Би трябвало хората да работят върху това да са дружелюбни, за да върви работата. Хобитата също. Но работенето само заради пари - ако изкарваш само пари без удовлетворение, е капан, бомба с часовников механизъм, която все някога ще избухне, защото ще стигнеш до границите си на смисъла и тогава има риск да пострадаш“.
По думите му, ако проблемите на работното място не бъдат решени, то това временно отсъствие от работа би било безсмислено, защото не може човек само да работи върху себе си и после да се върне в средата, която усеща като блато, в която усеща страх от контактите си с ръководителите, в която изпитва неприязън към колегите си. Няма да има ефект.
Повод за това става решението на Организацията синдромът на професионалното изчерпване да бъде включен официално в международната класификация на болестите и описанието му като хроничен стрес в работна среда, който не е бил овладян успешно.
13 август 2018 г. в 13:39 ч.
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)