Две обезщетения ще бъдат изплатени по жалби пред ЕСПЧ

Взимайки предвид практиката на ЕСПЧ по сходни дела, българското правителство одобри едностранната декларация на основание чл. 37 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи.

Правителството одобри също изплащането на 1 000 евро обезщетение след представяне на едностранна декларация по жалба пред ЕСПЧ.

Правителството одобри изплащането на 4 500 евро обезщетение след споразумение по жалба пред Европейския съд по правата на човека. Разглежданото пред ЕСПЧ дело касае оплакване по чл. 1 от Протокол 1 на Конвенцията поради продължителната правна несигурност у жалбоподателя, породена от невъзможността реституционната процедура да определи окончателно обхвата на неговите реституционни права, признати му с влязло в сила съдебно решение.

В края на 2006 г. срещу жалбоподателя е предявен иск за собственост върху реституирания имот от трето лице. Националните съдилища разглеждат иска и през 2011 г. ВКС го признава за собственик на имота, съобщиха от правителствената информационна служба.

Вземайки предвид практиката на ЕСПЧ по подобни случаи, българското правителство сключи приятелско споразумение с жалбоподателя, на основание чл. 39 от Конвенцията, като прие да заплати на Дянков предложената от Съда сума от 4500 евро за претърпени вреди и направени разходи и разноски и с това да сложи край на делото.

Жалбоподателят е единствен наследник на своя баща - собственик на земеделска земя, колективизирана през 50-те години. През 1991 г., след влизане в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, жалбоподателят подава заявление за реституиране на имота. През 1993 г. съответната Поземлена комисия възстановява собствеността върху наследствения имот на Петко Дянков, а с нотариален акт от 2006 г. той е признат за собственик на възстановения имот.

През месец май 2010 г. жалбоподателят е привлечен като обвиняем за изнасилване на непълнолетно лице и му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража. В съдебната фаза на производството и до постановяване на осъдителната присъда на 4 май 2012 г. съдът разглежда неколкократно мярката за неотклонение на жалбоподателя. В съответствие с разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, в редакцията й към момента на събитията, съдът не се произнася по въпроса дали продължава да съществува обосновано предположение за извършено престъпление от страна на жалбоподателя. Този въпрос обаче е разглеждан в практиката на ЕСПЧ като основна предпоставка за законосъобразността на задържането.

През месец ноември 2017 г. влязоха в сила изменения в НПК. Разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от НПК беше променена в съответствие с изискванията на чл. 5, ал. 4 от Конвенцията. Фактите по делото на жалбоподателя обаче са се развили през 2010-2012 г., когато беше в сила проблемната разпоредба. Повдигнатите в жалбата проблеми са предмет на добре установената практика на ЕСПЧ по делата „Бонев срещу България“, „Стоян Димитров срещу България“, „ Рангелов срещу България“, „Николай Герджиков срещу България“.