Банките масово не признават нотариално заверени пълномощни

"Недопустимо е банките да не признават нотариално заверени пълномощни. Не е редно заради това, че някой може да злоупотреби, да се ограничава гражданският оборот", коментираха нотариуси. От Нотариалната камара припомнят, че от средата на 2016 г. всички банки имат достъп до информационната система "Единство", където всеки нотариус е задължен още същия ден да публикува пълния текст на заверените от него пълномощни. Така всяка банка, вместо да звъни на отделните нотариуси, може да провери достоверността на представените пред нея формуляри и подписи. И при липса на вписване или разминаване в данните да откаже да обслужи пълномощника. "Така че ние защитата на пълномощника сме я дали и с включването на банковите пълномощни в този регистър отговорихме на желанието на банките за по-голяма сигурност на клиентите", напомнят нотариусите.

Повечето банки у нас не приемат нотариално заверени пълномощни и отказват да извършват финансови операции чрез оправомощените лица, показва проверка на в. "Сега. Банките признават единствено пълномощни, съставени по техен образец и подписани пред техен служител едновременно от титуляря и упълномощеното лице. Някои изискват и периодично подновяване на пълномощни, дори срокът им да не е изтекъл. Така частните финансови институции на практика не признават нотариусите и тяхната функция, възложена им със закон от държавата да удостоверяват истинността на документи, подписи и да прехвърлят имущества.

Адвокати, които работят по банкови дела, също реагираха остро на поведението на банките и смятат, че те нямат основание да не приемат нотариална заверка, още повече ако намират потвърждение за нея в регистъра на Нотариалната камара. "Та нали това е целта на нотариалната заверка - да гарантира, че действително упълномощителят е лицето, което е вписано. Ако банките искат титулярят и оправомощеното лице да подпишат пълномощно единствено пред тях, какъв е смисълът тогава от нотариалната заверка", коментира адвокат Веска Волева, която има голям опит в съдебните дела срещу банки.

В боравенето с пълномощни банките са наложили разнородни собствени правила, което обърква граждани и фирми в и без това сложното общуване с тях. В общите условия на някои от финансовите институции, като например Райфайзенбанк, е записано, че приемат подписа на титуляря да бъде заверен от нотариус само "по изключение", без да е ясно какво точно се има предвид. Други, като Пощенска банка, са по-благосклонни - признават пълномощно с нотариална заверка, но само ако тя е направена през последните 12 месеца. Има трезори като ОББ, които изискват клиентът предварително и писмено да ги извести, че от негово име ще се яви пълномощник и ако не го направи, отказват да го обслужат. Единични са трезорите като ДСК, които не поставят по-специални изисквания от това, което е допустимо по закон.

Заради това поведение на банките най-големи проблеми срещат роднините на тежко болни, които не са в състояние лично да потвърждават периодично желанието си някой друг да ги представлява. Обикновено става въпрос за възрастни хора, чиито единствени авоари често са банкови карти, по които получават пенсията си. Картата обаче на всеки две години трябва да се подновява и когато дойде този момент, роднините удрят на камък - банката категорично отказва да им предаде новата пластика и настоява да я връчи лично на титуляря.

Някои банки събират такси от клиентите си за проверка на представеното пълномощно в регистър "Единство". Самият достъп на банките до регистъра на Нотариалната камара също е платен, но едва ли това може да е причината те да се отказват да работят с пълномощни, заверени от нотариус.

През последните години банките станаха много рестриктивни по отношение на пълномощните, като очакванията са изискванията да се затягат още повече, коментираха експерти. Причината е в завишените изисквания по мерките срещу прането на пари. Затова при фирмите, където управителят е упълномощил даден служител, банките искат подновяване на пълномощното през определен период от време. Чести проверки се правят и заради фирмите бушони в схемите за източване на ДДС, които обикновено се водят на малоимотни граждани, но се представляват от трето лице. Правните отдели на банките са най-натоварените заради непрекъснатите проверки на преводи и документи да не би да са свързани с пране на пари. Вероятно по тази причина от известно време е изключително трудно чужденец да си открие сметка в българска банка. Експерти обаче недоумяват защо подобни рестрикции се прилагат и в случаи, когато майка дава пълномощно на дъщеря си, защото е болна, или синът оправомощава баща си, защото учи в чужбина например.

С отказа на банките да предоставят подновени банкови карти се сблъскват и много българи, които учат и работят в чужбина. Масово трезорите отказват на упълномощените им родители или други роднини у нас да получат банковите им карти, когато валидността на старите е изтекла. Аргументът е, че в закон пишело, че банкова карта и ПИН кодът за нея се предават лично на титуляря. В същото време обаче има банки, които не правят проблем, стига в пълномощното изрично да е записано, че лицето е упълномощено да получи банковата карта и ПИН кода.

Според адвокат Десислава Филипова непризнаването на пълномощно е противозаконно, защото именно законът е дал правомощията и отговорностите на нотариусите да извършват заверки. Те са възмутени и от това, че банка си е позволила да препоръча на близките на свой клиент да станат негови попечители, тъй като той не е в състояние да потвърди пълномощното за разпореждане с издадената карта. "Не е работа на банката да преценява дали трябва попечителство. Това е сложна процедура, при която лицето първо се поставя под запрещение, а в ГПК има специална съдебна процедура със заседания, свидетели, медицински експертизи, явяване на прокурори, а може да има и втора инстанция. Минават години. Чак тогава общината може да назначи попечител или настойник. А през цялото това време средствата на хората са блокирани и банката борави с тях", посочи адвокат Волева.

Според нотариусите е незаконно банковите служители да ограничават срока на действие на пълномощните, искайки те да се подновяват всяка година. Така трезорите на практика не признават безсрочните пълномощни. "Само този, който дава пълномощно, може да каже за какъв срок го дава", е мнението на нотариуси.

Такъв е случаят с А.С., издала преди три години пълномощно на дъщеря си да я представлява пред Райфайзенбанк и от нейно име да извършва надлежно описани финансови операции. Междувременно здравословното състояние на възрастната жена се влошава, тя изпада в деменция и вече не е в състояние да потвърди пред банката пълномощното. Повече от два месеца дъщеря й се опитва да получи подновената банкова карта, на която пристига пенсията. От "Райфайзен" не гледат на случая като "изключение" и не признават безсрочното нотариално заверено пълномощно. Банковите служители отказват както да предадат новата банкова карта на упълномощената дъщеря, така и тя да тегли пари от нея на каса. И отсичат, че щом титулярят на сметката е в състояние да не може да изрази волята си, роднините й е добре да предприемат действия по назначаване на настойник или попечител по реда на закона за лицата и семействата. А това означава достъпът до пенсията от 200 лв. да се отдалечи най-малко с още година - времето, през което трябва да се водят съдебни дела за попечителство, без да се броят разходите за това. В отговор на възражението на роднините Райфайзенбанк посочва, че тези строги вътрешни правила всъщност целят "опазване на законните интереси на клиента".