Пет неща, които трябва да се знаят за предсрочния парламентарен вот в Испания

Икономика

Каталуния

Неизбран премиер

Пробив на крайната десница

Риск от нестабилност

Трети избори за по-малко от четири години, пробив на крайната десница, каталунска криза: ето пет неща, които трябва да се знаят за Испания, където в неделя ще бъдат произведени предсрочни парламентарни избори, предаде АФП.

Десницата и крайната десница, които обвиняват Санчес в предателство заради опита му да води диалог със сепаратистите, превърнаха нападките срещу каталунските "превратаджии" в един от лайтмотивите на кампанията си.

Година и половина след опита за отцепване на Каталуния през октомври 2017 г. - най-тежката политическа криза в Испания от 40 години - каталунският въпрос остава централна тема на обсъждане. Няколко дни след началото на историческия процес на бившите им ръководители, каталунските сепаратисти накараха през февруари Педро Санчес да свика предсрочни избори, като отказаха да подкрепят предложения от него бюджет. Социалистът, който би искал да не му се налага да разчита на тях за сформиране на евентуално мнозинство, неотдавна потвърди, че отхвърля всякакъв референдум за самоопределение, но обеща повече автономия.

Засега мнозинство, съставено от НП, "Сиудаданос" и крайнодясната партия "Вокс", изглежда малко вероятно, според данните от допитванията.Нестабилността възникна след изборите през декември 2015 г., които сложиха край на двупартийния модел в страната с пробива на "Подемос" и "Сиудаданос" и се стигна до политическа безизходица. През юни 2016 г. бяха произведени нови избори и консерваторът Мариано Рахой стана премиер през октомври.

След загубата на предишните избори, на които получи само 84 депутатски места - най-слабият резултат на социалистите в съвременната им история - Педро Санчес успя да оглави правителството през юни м. г. благодарение на подкрепен от "Подемос", каталунските сепаратисти и баските националисти вот на недоверие срещу Мариано Рахой, чиято НП беше осъдена при един мегапроцес за корупция.

След като Испания преживя тежка рецесия и няколко години драстични бюджетни икономии, нейната икономика рязко се съживи с три години растеж над 3 процента от 2015 до 2017 г. Този растеж обаче се забавя (2,6 процента през 2018 г. и очаквани 2,2 процента за 2019 г.), а безработицата, която е 14,45 процента - второто най-високо равнище в Европа след Гърция - остава главен повод за тревога за испанците.

Това е новото на тези избори. В Испания нямаше парламентарно представена крайна десница след смъртта на диктатора Франко през 1975 г., но в следващия испански парламент може да влезе ултранационалистическата партия "Вокс", сред чиито кандидати има генерали от резерва, защитници на франкизма. Според допитванията "Вокс" ще има около 30 от общо 350 депутати.
Несъществуващата в допитванията едва преди година формация предизвика трус на регионалните избори през декември в южната област Андалусия, където взе близо 11 процента от гласовете и помогна на НП и "Сиудаданос" да прогонят социалистите от управлението на историческата им крепост.

Това е третият път за близо четири години, когато испанците ще отидат отново до урните, а рискът от политическа безизходица изглежда все така голям.
Макар и допитванията да отреждат победа на сегашния премиер Педро Санчес, неговата социалистическа партия остава далеч от абсолютното мнозинство. Затова се очаква той да сключи съюзи с крайнолявата партия "Подемос", подкрепата за която е спаднала, и с регионални партии, сред които вероятно ще са каталунските сепаратисти. Хипотезата за съюз с либералите от "Сиудаданос" обаче изглежда се изключва, тъй като те подават ръка на дясната Народна партия (НП).