„Европейските граждани обърнаха гръб на Европа, на традиционните европейски партии, защото не предлагат работещи и смели политики. Липсата на резултати превърна много хора в лесна плячка в ръцете на политически жонгльори, които дават красиви обещания, предлагат лесни решения, които на практика са трудно осъществими или невъзможни“, подчерта вицепрезидентът.
По въпроса с общата отбрана вицепрезидентът посочи, че липсва ясна национална позиция на България как ще участва в тази политика. Илияна Йотова посочи опасността от създаването на втори Шенген – този път в областта на отбраната.
По думите на вицепрезидента България трябва да определи своите приоритети в ЕС и адекватния на тях ресор на следващия български еврокомисар. Той трябва да се избира между няколко кандидати, които да бъдат изслушани в българския парламент.
Поставените от вицепрезидента теми зададоха тон на последвалата оживена дискусия, в която студентите изложиха своите виждания за развитието на ЕС.
Първата Студентска лаборатория по европейска тема Илияна Йотова организира през юни 2018 г., в края на Българското председателство на Съвета на ЕС.
„Свръхрегулациите удавиха идеята за Европа. В Лисабонския договор има текстове, които излишно регулират определени сфери от живота на европейците. Същевременно твърде хлабави са или изобщо липсват текстове, които да регулират сфери като здравеопазване, социална политика, сигурност.“
В изказването си Илияна Йотова посочи основните предизвикателства пред Европейския съюз, едно от които е неяснотата около напускането на Великобритания. „Продължаващата агония по „Брекзит“ забавя приемането на Многогодишната финансова рамка на ЕС и спъва страните членки да определят своите приоритети“, заяви Илияна Йотова.
Вицепрезидентът е убедена, че са необходими реформи на европейските институции, начина, по който те работят и как се избират еврокомисарите. „Не може да се търси ресор за човека, а не точният човек с неговите компетенции за този ресор“, заяви Илияна Йотова и определи като изключително слаби последните два мандата на Европейската комисия.
Вицепрезидентът определи като безпомощна политиката на ЕС по мигрантската криза, а предприетите мерки за справяне – като неработещи и вредни. „Решаването на тази криза европейските институции, поради липсата на кураж, оставиха за следващия мандат. В интерес на България като държава по външната граница на ЕС е да се промени Дъблинският регламент. Трябва да имаме синхронизирана позиция с другите държави по външните граници на съюза“, убедена е Илияна Йотова.
Европейският съюз се намира в ситуацията минути преди земетресение, когато се чува особен тътен – така Илияна Йотова определи настоящето състояние на съюза. По думите на вицепрезидента големият въпрос е какво предстои – статуквото ще се промени от смели хора визионери или процесите ще бъдат оставени на инерцията.
Илияна Йотова е на мнение, че е отминало времето на т.нар. „йес“ политика и България не трябва да чака някой друг да решава вместо нея. „С Българското председателство на Съвета на ЕС показахме, че можем да налагаме политики“, отбеляза вицепрезидентът.
Илияна Йотова е убедена, че в навечерието на европейските избори е изключително важно да се водят дискусии в обществото по тези проблеми. „Промяната в ЕС е необходимост, а не заплаха. Важно е от кого и как ще се извърши тя“, посочи вицепрезидентът.
Тази теза изрази вицепрезидентът Илияна Йотова пред студенти в Нов български университет, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Оттам вицепрезидентът започна поредица от Студентски лаборатории „Тема: Европа“, чиято цел е да се чуе гласът на младите хора за развитието на европейския проект и мястото на България в него.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)