Проговори най-тежко пострадалата от катастрофата край Своге

„Той също беше с тежко счупване в областта на ходилото, с тежка гръдно-коремна травма, но не може да стигне до операционната. Това, което ние направихме за нея, за него не можахме да го направим”, каза д-р Илиев.

В края на август 2018 г. екскурзия на група пенсионери завърши с тежка катастрофа по пътя София – Своге, която отне живота на 20 души. Най-тежко ранената жена оцелява при катастрофата, но не и нейният съпруг.

„За мен лично най-тежкият момент беше не да видиш пациента в реанимация и неговото състояние. Тежкият момент идва при контакта с близките, в който те разчитат на нас, очакват позитивния отговор от наша страна, но ние невинаги можем да го дадем”, каза д-р Александър Илиев от Клиниката по ортопедия и травматология в „Св. Анна”.

„Изходът понякога е фатален. Всеки ден виждаме колко смъртни случаи има и колко катастрофи, колко хора загиват по улиците. Не една и две са статистиките в годините, които показват, че смъртността се завишава. Това семейство вече не е семейство, защото съпругът на тази жена го няма”, посочи д-р Илиев.

Денят 25 август 2018 г. никога няма да бъде забравен за семейството на Зоя Хубева. Връщайки се от фолклорно надпяване със съпруга си, тя не подозира, че пътува в автобуса на ужасите. „Бяхме тръгнали за едно врачанско село за надпяване, отидохме, пяхме, взехме трето място като награда и после се връщахме от екскурзията. Минахме през Седемте престола. В автобуса пеехме, свирехме и се веселихме”, спомня си пред камерата на БТВ Зоя.

Зоя има един син и един внук. Преди инцидента тя много обича да пее и да пътува. Любимото ѝ място е Кръстова гора. Иска ѝ се пак да отиде там, но все още се страхува да тръгне на път. „Виждаш щетите по теб, не си същият човек, ставаш друг човек”, призна Зоя.

Зоя прекарва 55 дни в реанимация, без да знае, че и съпругът ѝ е на границата между живота и смъртта. Въпреки че е в кома, тя усеща присъствието на любимия си мъж. „Движех се постоянно, някъде ходех, срещах хора, лежах по кревати, ставах, движех се. Това усещах. Това е – между живота и смъртта. Спомням си, че мъжът ми всеки ден идваше при мен и ме пазеше. И аз не знам как да си го обясня. Той просто идваше. Аз не знаех, че и той е в болница. Сигурно има сила, която ме пази и благодаря на Бога, че съм жива”, заяви Зоя.

Има ли виновни? Кой е отговорен? И достатъчни ли бяха 3 министерски оставки, за да върнат живота на Зоя, както преди? „От кого да търся отговорност? Аз мисля, че Господ е решил да живея и той ме запази, за което много благодаря на Бога и след това благодаря на лекарите, които много се бориха за мен от сърце и душа”, каза Зоя.

Макар и дъждовен, този ден с нищо не предизвестява, че на остър завой по пътя София – Своге 13 души ще бъдат тежко ранени, други 20 ще загубят живота си. „Най-напред се ударихме в една бяла кола и просто кривнахме на една страна. Всички извикахме „Олеле Боже” и после вече нищо не помня. Намерих се на един камък и от там не можех да мръдна. Шофьорът и екскурзоводката се вайкаха, бяха целите в кръв и викаха: „Боже, какво стана, какво стана”, после изчезнаха и не ги видях. Срещу мен имаше един човек – Иван от Своге. Той всъщност ми е дал първата помощ. Качили са ме почти последна в линейката, защото е имало много ранени. После не си спомням нищо до болницата”, продължи разказа си Зоя.

Може би никой не осъзнава това, което, ако не бях преживяла и силно се надявам колко е възможно по-малко да го преживяват, защото това е много тежко. Да бъдат внимателни, да не внимават хората, просто да внимават. „Радвам се на всеки ден. Всеки ден благодаря на Бога, че съм жива”, категорична е Зоя.

Пострадалите са откарани в четири софийски болници, където лекари се борят за тези, за които все още има шанс да останат живи. Зоя е най-тежкото ранената пациентка. Настанена е в болница „Света Анна”, където екип от няколко отделения прави и невъзможното, за да я върне към живота. Приета е в лечебното заведение неконтактна, в шоково състояние. Постепенно състоянието ѝ се влошава, претърпява няколко операции.