Националният природонаучен музей на БАН ще отбележи 130-годишнината си с тържествено събрание

Националният природонаучен музей на БАН /НПМ-БАН/ ще отбележи днес своята 130-годишнина с тържествено събрание от 16.00 часа в зала "Марин Дринов" на БАН, съобщиха от пресцентъра на Академията.

Изследователите от музея всяка година участват в събития за популяризирането на науката, като Европейската нощ на учените, Софийския фестивал на науката, Международната нощ на прилепите, Европейската нощ на музеите. Там те представят пред най-широка публика темите, по които работят, и резултатите от своите изследвания.

Основан през 1889 г., когато княз Фердинанд представя своите колекции от препарирани птици, бозайници и пеперуди, днес музеят е най-богатият от природонаучните музеи на Балканския полуостров с почти милион и половина музейни единици - образци от световното природно наследство.

При преструктурирането на Българската академия на науките през 1947 г. музеят е между първите институции, които влизат в състава на академията, а три от академичните институти - Зоологически, Ботанически и Геологически, се създават на негова основа. Като научна институция в състава на БАН, музеят е единствен или основен изследователски център за България в областта на биоспелеологията и проучването на прилепната фауна, ентомологията, херпетологията, палеонтологията на гръбначните животни, археозоологията и опазването на фауната.

Учените от музея са сред създателите на редица научни направления у нас - ентомология, аранеология /науката за паяците/, акарология /сухоземни акари/, ихтиология, херпетология, орнитология и палеоорнитология, биоспелеология, палеонтология и еволюция на неогенската мегафауна. Безспорен научен принос със световно значение са изследванията на зоолозите, палеонтолозите и ботаниците от НПМ-БАН, довели до откриването и описването на около 350 нови за науката таксони на съвременни и изкопаеми безгръбначни и гръбначни животни, и растения от цял свят.