Минчо Коралски: Моля, без хейтове за потребностите на инвалидите!

За ролята на методиката

Диференциран подход към всеки нуждаещ се

Търпение, съчувствие и подкрепа

Днес Националният съвет за тристранно сътрудничество се събра на свое извънредно заседание за приемането на Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания, внесен от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Идеята е социалните партньори да обсъдят методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания. По тези парливи проблеми в обществото ни разговарях с изпълнителния директор на Агенцията за хора с увреждания юристът Минчо Коралски. Той е бил депутат в състава на 37-ото НС, бивш зам.-министър в състава на две правителства/ 1990г.-1991г. и 1992г./ и социален министър/1995г.-1997г./.

Тя би трябвало да решава индивидуалните потребности, да персонализира онези грижи и услуги, които човекът би следвало да получи - било по линията на Закон за хората с увреждания, този за личната помощ, или пък предстоящият за приемане Закон за социалните услуги. От тази гледна точка на практика има няколко режима, които би трябвало да се координират помежду им. За да могат в пълнота да предоставят необходимата социална подкрепа на хората с увреждания. В тази връзка оценката на личните потребности е от изключително важно значение. Подготвената методика беше приета от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, но с едно изискване - около 3 месеца след нейното въвеждане да бъде направен анализ затова доколко тя отговаря в действителност на потребностите на нуждаещите се. Тъй като в нея има практики, които се въвеждат за първи път в България. Тя се базира донякъде на международна класификация за потребностите на инвалидите, разбира се, без да я копира едно към едно. Проектът за правилник за прилагане на Закона за хората с увреждания обаче не беше подкрепен от повече от половината членове. Според новия закон индивидуалната оценка трябва да започне да се прилага от 1 април.

Този подход би трябвало да анализира подробно хората в зависимост от заболяването, т.е. когато става въпрос за деца, нещата стоят по определен начин, а по друг - за възрастните хора със специфични нужди. Искам да обърна особено внимание на това, което е свързано със спецификата на уврежданията. Например, има въпроси от хора, които не могат да се хранят самостоятелно и техните потребности са различни от тези на други, които могат това, но имат други потребности за помощ. Точките за тези хора са различни, но необходимостта от подкрепата, откоято се нуждаят, трябва да се прецезира много внимателно. Ще видим как ще потръгне методиката, но аз мисля, че не бива да прибързваме с оценките. Все пак това е един нормативен акт, който подлежи на промяна. Всички се солидаризирахме, че трябва да го има, но това е нова практика и е нужен по-продължителен период на напасване. Смятам за изключително важно да има механизъм за възстановяване на допуснати евентуални несправедливости.

Важно е в скоро време методиката да бъде оповестена, тъй като по нея трябва да бъдат обучени социалните работници, да бъдат давани допълнителни указания за реагиране в непривични ситуации и т.н. Всички ще се учим в движение, тъй като няма опит, който ние да можем да ползваме. Особено, когато става въпрос за хора с разнообразни заболявания, при които елементът на взаимовръзка между отделните състояниия липсва и няма универсален подход.
Трябва да се въоръжим с търпение и да подхождаме не с обичайното напоследък хейтване на всичко, което се прави, а със съчувствие и подкрепа.