Димитър Чобанов: Съществува риск да влезем в банковия съюз, но да не бъдем допуснати до еврозоната

Друг специфичен момент, който изтъкна финансистът е, че българската централна банка ще загуби част от своя суверинитет. Решенията за част от банките ще се взимат в Европа, но отговорността за тях ще се носи от БНБ.

Финансистите Димитър Чобанов и Емил Хърсев разгледаха ползите и негативите за банковата ни система от присъединяването на страната ни към еврозоната. Това се случи снощи в предаването на Емил Кошлуков „Още от деня“, което се излъчва по БНТ.

Димитър Чобанов подчерта, че към момента съществува риск дори и след влизането на страната ни в банковия съюз, тя да не бъде приета във валутния механизъм за присъединяване в еврозоната. Въпреки ангажиментите, които страната ни е поела, няма формални критерии, гарантиращи, че банковият съюз автоматично ще доведе до влизането в еврозоната.

Към момента в банковата система на страната съществува известна неравнопоставеност между банките с местни капитали и чуждестранните. Последните имат възможност да се възползват от ликвидните средства на ЕЦБ по всяко време посредством своите майки, докато за българските банки такава възможност не съществуваше. Именно по отношение на това експертът смята, че присъединяването на страната към еврозоната ще поправи тази неравнопоставеност, в която се намират банките с местен капитал.

Според Димитър Чобанов присъединяването към еврозоната ще има положителен ефект върху банките с местна собственост, защото по този начин те ще имат достъп до ликвидни средства от самата ЕЦБ и то при значително по-ниски лихвени нива. Тук трябва да припомним, че на последното си заседание Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) взе решение лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение да останат непроменени – съответно 0,00%, 0,25% и -0,40%. Управителният съвет очаква основните лихвени проценти на ЕЦБ да се задържат на сегашното си равнище най-малко до края на 2019 г. и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури по-нататъшно устойчиво доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

Хърсев допълни, че поради тази причина българските банки поддържат нива на ликвидност около 30% при средни нива за банките в Европа от около 10%. Присъединяването към еврозоната ще превърне ЕЦБ в кредитор от последна инстанция за българските банки и те ще могат да използват част от заделените средства за поддържане на тази свръхликвидност, за разширяване на своята дейност и кредитиране на бизнеса. По-ниските нива на ликвидност на банките в Европа пък са резултат от това, че те знаят много добре, че при нужда от средства ЕЦБ винаги ще им помогне, за това и критериите за риск в еврозоната са занижени спрямо тези в България.