Ще паднат ли лихвите по кредитите, когато влезем в еврозоната?

Още по темата прочети тук.

Ще паднат ли лихвите по кредитите у нас, ако България влезе в еврозоната? Това е въпрос, който много хора си задават, тъй като в момента средната цена на банковото финансиране в лева е по-висока от тази в евро.

Отпадането на валутния риск с приемането на еврото се сочи като една от основните причини за постепенното понижаване на лихвите в дългосрочен план. Дали обаче статистиката потвърждава това допускане и от какво зависи равнището на лихвените проценти?

Profit.bg потърси отговора на този въпрос, като продължение на материала от миналата седмица, в който се опитахме да сравним някои от ключовите икономически показатели на страните, които станаха част от валутния съюз след неговото разширяване.

В случая с лихвените равнища ще разгледаме последните 15 години и промяната на дългосрочните лихвени проценти в държавите, които са станали част от еврозоната през този период - Словения (която прие еврото през 2007 г.), Кипър (2008 г.), Малта (2008 г.), Словакия (2009 г.), Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.) и Литва (2015 г.).

Показателят, който взимаме за отправна точка, е равнището на дългосрочните лихвени проценти, измерено според критериите от Маастрихт. То се използва и от Европейската централна банка за оценка на степента на конвергенция на отделните държави, които кандидатстват за присъединяване към валутния съюз.

Обикновено този дългосрочен лихвен процент се определя въз основа на доходността по 10-годишните държавни облигации. В повечето държави тя се доближава и до средната лихва по ипотечните кредити. Към края на 2018 г. средното равнище на лихвите по ипотечните кредити в еврозоната се движи малко под 2%, докато конвергентният лихвен процент е около 1.4%.