#ПобедиСебеСи е нашият #TrashTag

#TrashTag #Инат #ПрезБалканскияЧиновник #ПобедиАпатията #ПобедиСебеСи

Чудесно!

Да говорим ли за незаинтересоваността? За „през **** работа ** е!“? „Е, то тва да ни е проблемът, всичко друго нали ни е наред, та до чистенето и природата упрЕхме…!“ Тоест - да говорим ли за апатията?

Защо на един съвременен човек трябва да му бъде обяснявано как/защо трябва да чисти след себе си и въобще – да чисти и поддържа планетата чиста?

Четири месеца по-късно някои кметове от Шуменско и Търговищко отнесоха глоби за затлачените речни корита. И не, тогава нямаше повече Христовци, които да им помогнат с чистенето.

А какво да направим? Не, сериозно – това не е нито реторичен въпрос, нито интродукция към план. За пореден път ще кажа: „не съм оптимист“. Защо не съм оптимист ли? Ами…

Да хвърлим едно око към България.

Дадох този пример неслучайно, защото ние сме народът, който има поговорката: „няма ненаказано добро“, което е извор на много, ама много, много апатия у нас, която е пагубна.

Може би по същата причина, поради която на етикета на белината пише „Не пий!“, а на кутията с пиратки пише „Не слагай в устата си!“.

Не можем да кажем, че тук има ужасно много хора от първата описана група. Тоест абсолютните тъпанари. Не за друго, просто… сме малко на брой. Чиста математика, това е.

Но има прекалено много от вторите, които не се трогват от нищо; и достатъчно много от третите – хората, които обичат да демонстрират сбърканата си душевност на славянски селяндур, което в очите им минава за мъжественост, съответно – гордост.

Но съществената, огромна, колосална разлика беше в това, че паричките от глобата не бяха от джоба на кметовете, а от бюджета – общата каца, държавната парà. За разлика от глобата на Христо.

Разбрахме, че с тях трудно можем да се борим – не можеш да ги трогнеш; не можеш да помолиш вируса да спре да те разболява, нали?

След като тези хора и техните навици съществуват, има сериозен риск всичко около нас да се превърне в кочина, нали така? Но ако влизате в някоя от споменатите три категории, тогава всичко това не се отнася за вас. Вие сте част от проблема.

Така че:

Толкова за простотията.

Тя си беше за личния му джоб.

Да поговорим за друг един „феномен“. За феномена „така ми е гот, ей за тва. Ясно ли ти е!“ Неотдавна (преди ремонта на „Графа“ беше) по улица „Раковска“ мина ново БМВ, намали след кръстовището с „Графа“ и спря след светофара. От десния прозорец се появи космата дебела ръка, която държеше бутилка минерална вода. Размаха я и я пусна на улицата. След което, с мръсна газ (каквото и да значеше този жест…) продължи по „Раковска“. Такива случаи има не един и два, нали? Хора, които нарочно си изхвърлят цигарата или чашата ДО кофата за боклук. Просто заради усещането за надмощие над правилата и правилното.

Ето защо за нас #TrashTag е двойно по-сложен; не само че се борим със собствената си апатия (нашата, на обществото) и агресия към околната среда, но се борим и с вековната традиция на балканския чиновник да е преди всичко безумец в желанието си да спази дребната наредба (за да не остане без работа), отколкото да приложи истинската сила на поверената му административна машина за добро; да направи промяна в наредбите или статуквото е въобще извън фантазиите ни.

Ето каква масова вълна има в момента: #TrashTag предизвикателството. Говорили сме вече за това прекрасно явление. За добро или лошо е тренд, стартиран от частна компания, но какво пък – щом е за добра кауза, нека им носи и реклама. Сетили са се.

И докато четете това, може би си казвате „е, няма чак толкова тъпи хора“. Истината е, че има. Иначе нямаше да ги има предупрежденията. Все пак хора се опитват да съдят McDonald’s за това, че са дебели, а след като жена се опита да изсуши котката си в микровълновата, някои производители започнаха да слагат предупреждения това да не бъде правено от потребителите. О, да – тя също заведе иск срещу производителя, защото не я бил предупредил да не слага котката в микровълновата.

И тогава победата ще ни е ДВОЙНО по-сладка от тази на другите хора по света, защото ще сме победили змей, а не малка змия. Да се преборим с ламята, която спи у нас самите, и с тази, наречена чиновник. А нашата земя си струва да се бори човек за нея, нали? Мила ние, че е и красива. Не може само да се говори за демографска криза, а в същото време да завещаваме на децата бунище.

Идеята, с няколко думи, е следната: човекът Х намира място, което е заринато с боклук, и прави снимка „Преди“ (той – насред „кочината“) и след това, разбира се, снимка „След“ – той насред същото място, НО вече изчистено и боклукът е „пленен“ в торби, които след това се оказват в кофите. В заниманието могат да се включат и човекът Y, и човекът Z, и въобще цялата азбука от хора.

Но пък разбрахме и нещо много важно: че човекът, единицата, самотният войн има силата на цяла армия и не може да бъде спрян, пък било и от балканския чиновник. Доказвали сме си го – щом ни има, щом сме живи, всеки от нас е минал през този чиновник многократно. Само трябва да си по-инат от него. Въпрос на характер е! Ако им се опънем, ще ги сгазим. И тогава…

Особено днес, когато все повече учени заговориха за „последен шанс да се спаси планетата“. Днес, когато политици, като Тръмп, Путин, Си Дзинпин и техните малки реплики тук и там по света се радват на печалбите от замърсяващите индустрии и бизнеси, оставящи смъртоносни следи по Земята.

Помните ли: годината бе 2015-а; мястото – Шуменското село Лозево; а ентусиастът – Христо Христов. След като му писнало на човека да подава сигнали и да чака, сам се впрегна и изчисти речното корито в селото. Човекът е млад, здрав и най-важното – с желание. Какво се случи ли? Ето това:

Христо беше глобен със 150 лв., защото… според нормативната уредба, преди да извършиш нещо (каквото и да е, пък било то и да им свършиш работата на мързелите) на общински терен, трябва да имаш какво…? Да имаш РАЗРЕШЕНИЕ ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА. Нещо, което горкият Христо не е имал. Пред медиите тогава от шуменската администрация поясниха, че (дръжте се здраво!) НЕ СА ПРОТИВ това, което Христо е извършил, НО държат да бъдат спазвани всички разпоредби. Гейм, сет, мач. #TrashTag ли! Какъв #TrashTag! Ние да не сме Индия или Мексико! Там се води Трети свят, а ние… както и да е.