Британец пие урина, фригани се хранят от кофите, а разумът… излезе в почивка

Да започнем от това: „Вегетарианец пие по халба отлежала урина, за да се чувства прекрасно“.

Да, веганите ги разбирам – етично отношение към животните. Ето, има смисъл зад решението им.

Защо съвременният човек страда от такава крещяща липса на логика? Вървим ли вече към самоунищожаване? Предадохме ли се? Или това е само „разчистване“ на не дотам качествен материал? Подготовка за следващ етап?

Имаме всички следи това да е реалност. Както един човек в средна възраст започва да се държи… ексцентрично, така и едно общество в средна възраст започва да се държи по същия начин.

Когато един фриган се нахрани от кофата, той си „спестява“ пазаруването и храната, която е пропуснал да си купи, ще бъде изхвърлена от супермаркета, когато ѝ изтече срокът на годност.

Кой знае? Може пък наистина човечеството да върви към „пенсиониране“.

Кръговрат.

Но има едно друго интересно явление в света, което трудно би могло да намери обяснение или оправдание.

Но такъв тип хора явно са предразположени и към безсмислици. Крайната цел на фриганите не представлява помощ за никого. Егоистичен акт на самоизмиване на съвестта с резултат… ами само това – измиване на съвестта.

Но…

Освен това… защо трябва да храним нуждаещите се от кофите? Нещо, което те така или иначе правят и сами. Аз не бих се чувствал добре, не бих се чувствал като герой или спасител, ако нахраня бездомните от кофата.

Фриганите НЕ СА бедни. Те смятат, че помагат на света, като се хранят от кофите. Така те смятат, че се борят с разхищението на храна. Каузата е чудесна, но методът е безсмислен.

Хиляди години развитие на медицината, за да може Фейбиан Фаркюхарсън от Шефилд да си пие урината. Прекрасно.

Ще се пробвам да дам едно предположение. Може и да греша, разбира се. Но да пробвам все пак:

„Първоначално 37-годишният вътрешен дизайнер изпитвал силни болки в корема, които с нищо не могъл да изцери. Пробвал с вегетарианството през 2013-а, но постигнал частични успехи. Тогава попаднал на алтернативна статия, възхваляваща ползата от консумирането на собствената си урина“.

Възможно ли е човешката цивилизация да е достигнала точката, в която слага край на развитието си? „Средната възраст“ на човешкия род? „Златните години“ на развитието са зад гърба ни и вървим към забавяне на всичките си функции по пътя към неизбежното „пенсиониране“ и… смърт?

Е, не е ли по-добре да се впрегне цялата тази енергия в кампании за намаляване на разхищението и насочването на тази храна към нуждаещите се ПРЕДИ да мине през кофите? Не обикаляйте кофите, а обикаляйте супермаркетите и ги агитирайте да даряват храната. Тогава я давайте на бедните. Направете пунктове за оставяне на излишна храна. Размърдайте си мозъците.

Знаете ли какво е фриган? И аз не знаех. Това е човек, който се храни от кофите за боклук, от отпадъци, от изхвърлената от други храна. И докато мозъкът ви ви подсеща, че тези хора са познати отдавна и се наричат бездомни, клошари, социално слаби и т.н., то вие изпадате в голяма заблуда. Разликата между двете групи е нуждата. На едните се налага да го правят и предпочитат да не го правят, на другите не се налага, а избират да го правят.

Има един тип хора, които помагат по някакъв начин на нуждаещите се, само защото са им слаби нервите – не издържат на гледката или се чувстват гузни. Което, в крайна сметка, не е чак толкова лошо, защото това им състояние на духа ги подтиква към добро – двигателят не е важен, след като крайната цел е добра.

Кое е по-добре за обществото: да дарявам храната, която иначе бих изхвърлил, или да се храня от кофите, при положение, че не ми се налага? Разбира се, едно от тези две решения ще ми осигури по-лесен достъп и присъствие в медиите и интерес към личността ми. Познайте кое от двете?

Пак да повторим: фриганите НЕ СА бедни, на тях не се налага да се хранят от кофите. Е, какво значение има тогава, че въпросната храна не се прахосва, когато тя храни хора с възможности, а бедните гладуващи си остават бедни гладуващи и ползата за обществото е 0,0%?

Разбирам и друго – как хората толкова векове усъвършенстват производството на рафинирана захар и бяло брашно, за да се върнем днес към кафявата захар и ръжения хляб, някога смятани за бедняшка храна (а сега струваща повече от „рафинираната“). Обяснението е просто: здравословно е.

Фриганите в Русия, например, правят благотворителни обеди и хранят хора, които се „престрашат“ да опитат от храната им. Човек би решил, че ЕТО ТОВА е положителното. Е, не съвсем – сред присъстващите не „прелива“ от хора в нужда, а по-скоро има повече любопитни или търсачи на нови трендове. Нищо ново под слънцето.

Човек си мисли, че това вече е върхът (или дъното) на падението, нали? Но не. От гледна точка на простата логика, Фейбиан има поне една точка в своя полза – усетил е подобрение. Хората отдавна са казали: „Ако изглежда тъпо, но върши работа, значи не е тъпо“. Разбира се, че Фейбиан може би си въобразява, че му помага, но това е плацебо ефектът. Като теглим чертата – мистър Фейбиан се чувства по-добре. Можем с дни да спорим с него, че това, което прави, няма много смисъл и, като цяло, има нужда и от друга специализирана помощ, но мистър Фейбиан ще ни каже, че се чувства добре, а в края на деня все пак това е важното. Освен, ако не сте жена му, която трябва да го целува.