Фандъкова: Длъжни сме да свеждаме поглед пред уроците на Апостола

По думите ѝ тази негова вяра събужда и вълнува, задължава и създава.

Фандъкова заяви, че сме длъжни да свеждаме поглед пред уроците на Апостола и да не допуснем на това бесило да увисне неговата вяра в нас и неговата мечта за България.

„Левски не искал да направи компромис с духа на епохата”, пише Захари Стоянов в биографията на Апостола. „Въпреки всички перипетии и несгоди, въпреки малките и големи предателства, Левски не прави компромис с две неща - с вярата в българския народ, в способността на обикновените хора, да погледнат над хляба си и да копнеят за свободата. И с мечтата и каузата за Свободна и Независима България“, изтъкна кметът на София.

„С нея преди повече от век българските революционери дръзнаха да предизвикат на бой цялата мощ на вековната империя със своите ръждясали шишанета и две-три черешови топчета, защото нямаше нищо по-силно от тази вяра. Както пишат биографите на Левски, той не беше само революционер, апостол и бунтовник, а и учител. Той не само насърчава отварянето на училища, а цялото му дело е един незавършващ урок за това какво означава да бъдем българи и свободни хора. Днес, във времето на неспирната показност, на постоянния стремеж към ефектна публичност в потоци от образи и думи - все по-малко държим сметка за тежестта на истината и съдържанието. Думите ни заливат и отминават. И често забравяме да видим кой какво е свършил.

“Не думи трябват, а дела”, казва Апостола на свободата. Свободата не е дума, с която да украсяваме желанията си, а работа - всекидневна, тиха работа, която се върши с достойнство и твърдост, не с разточителност, не с хвалби, не с многословие. “Часът на свободата, казва Левски - призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието”. А родолюбието е свършена работа, че дори и да се откажеш от своето и да не търсиш личната сметка. За тази цел дърпането в различни посоки не помага. Защото "ако искаме да пребъде България и да я опазим чиста и свята, ние щем, не щем, трябва да си кажем кривиците и да вървим заедно“, допълни кметът.

По традиция на мястото на това бесило честваме свободата си. Този паметник, който дълги години след Освобождението стои белязан само с купчина камъни, се превърна в свято място за паметта на България. Тук, преди 146 години, на края на София, завършва земния си път онзи “един син“ на България, чиито стъпки още кънтят, чийто слова още отекват и будят, чийто поглед още сепва, тревожи и задължава. Това каза кметът на София Йорданка Фандъкова по време на възпоменателната церемония по повод 146-ата годишнина от обесването на Васил Левски.