Клонираните атакуват на 14 февруари

Честит свети Валентин.

Емил Йотовски

Клонираните седят, пият кафе. Не бърчат чело, защото ботоксът е парализирал нервите. Носят някакви шибани малки кучета ( милите те) и гледат. Кучетата също гледат, но някак по одухотворено.

Купи някакво глупаво китайско и зле ушито нещо за 4.99 лева, което май е куче (може и да е прасе в зависимост от гледната точка), за любовно щастие.

Купи си миксер, пасатор и вибратор на неустоима комбо цена от 19.99 лева. Отдай се на любов.

Покажи любовта си. Осмели се да обичаш. Купи шибано плюшено сърце пълно с дунапрен за неустоимите 99 лева и направи щастлив човека когото обичаш.

Рекламна пауза:

PS: В текстът има продуктово позициониране.

А трябва ли?

Ако припариш до тях проблемът си е твой.

Докато смятат не мърдат. Като идоли. Като секс фетиши и чакат да бъдат закупени.

И ако не ги обичаш свиват устни като ануса на мандрил. Устните трябва да предизвикват мисли за секс, за фелацио за страст. За любов, бе мама му стара. Но какво прави тук мандрилът?

Клонираните са модерни. Тренди. Те са татуирани. Пеперуди и дракони се кипрят и се завират в естествените гънки по кожата.

Клонираните смятат. Те имат вроден усет към математиката. Остойностяват хората само с бегъл поглед. Преценяват кое си струва и кое не. А си струва това, което струва.

Когато някой се продава трябва да забрави за свободата си. Това влиза в сделката.

После мрънкат, че не се отнасят с тях като към човешки същества.

Клонираните не работят. Те следят. Толкова са заети със следенето, че всяка една работа би ги разфокусирала. Следят за пари. Всъщност те това работят. Събират пари. Като медузи и пуснали силиконови пипала и чакат някой мъж да се оплете в тях. Да се врече във вечна обич в очните им лещи ( бясно зелени или веронезено сини) и да потърси горещото им сърце добре прикрито зад 450 кубика силикон.

Клонираните са млади момичета. Все още нямат тридесет години въпреки състарената си кожа от многото солариуми. Те се коригират, защото природата с немарлива ръка е оставила своите несъвършенства по тях. Къде по-гърбав нос, малки устни, цицки ала уши на кокер шпаньол… нали така.