Д-р Дечо Дечев разкри какъв е генералният проблем на здравната система

„Обществото няма против да дава милиарди за лотарийни билети например, но не иска да дава за здраве по някаква причина“, каза още той.

„Тези хора са поне 2,5 млн., ако ги умножим по три заболявания средно и ако по три пъти в годината отидат за тях на специалист, ще видим, че няма как да стигнат парите за това нещо“ каза още той.

Генералният проблем на здравната системата е, че има несъвпадение между здравния пакет и средствата, с които трябва да се плати той. Това каза управителят на НЗОК д-р Дечо Дечев в интервю за предаването „Седмицата“ по Дарик радио.

Д-р Дечев посочи, че има ред механизми, по които бюджетът може да се попълва, съдейки по опита на други държави.

По думите му така може да се попълни фондът без да се увеличава здравната вноска.

„Генералният проблем на системата е, че има несъвпадение между здравния пакет, който определя какви заболявания влизат в този основен пакет, и средствата, с които трябва да се плати това, на което човек има право. Оттам идва целият проблем. Това, което трябва да се направи, е или да се намалят дейностите, които се гарантират с този пакет, или да се увеличи бюджетът за тях“, посочи д-р Дечев. Според него българското общество не е готово да дава повече пари за здравеопазване.

„За 2019 г. първичната извънболнична помощ ще бъде с около 18 млн. лв. повече, специализираната – с 20 млн. лв., а болничната – със 180 млн. лв. повече спрямо 2018 г. Но тези средства не позволяват всеки, който има нужда от направление, да го получи, защото не е възможно да удовлетворим всяко едно искане на пациент – да отиде да се прегледа при кардиолог, при уролог, при невролог и т.н. и за това да получи направление“, посочи д-р Дечев. По думите му е нормално всеки пенсионер да има поне три хронични заболявания.

„Например определена част от цената на кутиите с цигари да постъпва в този обществен фонд. И ако в България се пушат по около 3 млн. кутии цигари на ден, само по 50 стотинки да се отделят от тях, това са 1,5 млн. лв. на ден допълнителни средства, което прави по 500 млн. лв. на година само от цигарите“, обясни той.

„По принцип ние сме еднакви като разходи, като изключим процента, който даваме за лекарства – при нас той е около 30%, което е с около 50% по-висок дял от общите разходи спрямо други европейски държави. Средният разход за медикаменти от публични средства е около 20% в други държави, а в някои и под 20%“, обясни д-р Дечев. По думите му тази разлика се получава, защото в България парите са по-малко и това води до промени в дяловото участие на всеки тип помощ.

„Съгласен съм с констатациите на МВФ, че здравеопазването в България е скъпоструващо, неефективно и с високи доплащанията. И трите неща са верни“, заяви д-р Дечев. Той посочи, че през 2002 г. в България е имало 17 000 отчетени случая на инсулти, а през 2018 г. – 52 000.

„Това е три пъти в повече при положение, че през 2002 г. сме били поне с 1 млн. души повече. И чух едно твърдение, че тогава болните не са били лекувани и затова не са се регистрирали. За мен това е меко казано наивно“, каза още управителят на НЗОК. „Българинът в никакъв случай не боледува повече, отколкото боледуват други. Но голямата разлика е, че българинът не се лекува така, както трябва, за разлика от другите в ЕС“, заяви той.