„Споменът не трябва да умира. Той трябва да напомня дори и на бъдещите поколения. Затова е важно да се намери такъв подход, който да бъде ефективен и в бъдеще. Той трябва да изразява скръбта от страданието и загубата, да бъде посветен на паметта на жертвите и да предотврати всяка опасност от повторна поява.“
Публикуваме декларацията без редакторска намеса:
От парламентарната група на ГЕРБ бе представена декларация по повод Международния ден за възпоменание на Холокоста – 27-ми януари. Декларацията беше прочетена от трибуната на Народното събрание от народния представител от ГЕРБ и председател на Комисията по външна политика Джема Грозданова.
Днес, България, чрез свои политически и обществени представители демонстрира решителността на всички нас, като народ да се борим с всяка проява на език на омразата – антисемитизъм, расизъм и ксенофобия. Страната ни бе сред първите пет, които официално приеха международната дефиниция за антисемитизъм и назначиха национален координатор за борба с антисемитизма и езика на омразата през октомври 2017 г. Трайната ангажираност на министър-председателя Бойко Борисов и българската дипломация доведоха до това страната ни да намери своето заслужено място на пълноправен член на Международния алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA). Членство, което в още по-голяма степен задължава страната ни да бъде активна част от общността, която поставя на международния дневен ред нуждата от предприемане на навременни и адекватни мерки за осигуряване на среда, освободена от престъпления по расови, етнически и религиозни подбуди.
Изминалата 2018 г. бе белязана от още две паметни събития. През март в Скопие премиерът Борисов и водената от него делегация се поклониха пред паметта на над 11 300 евреи, депортирани от нацистите от земите на днешна Македония. През септември по време на своето второ посещение за 2018 г. в Държавата Израел Бойко Борисов, заедно с министър-председателя Бенямин Нетаняху, откриха паметника-близнак на спасението на българските евреи. Историята не може да бъде променена, но в дни като 27 януари особено силно звучат нейните поуки. Наш дълг е да гледаме на тях отговорно и с убеждението, че няма да пестим сили и средства, без оглед на своята политическа принадлежност, за да се борим с действия, последствията от които са трудно преодолими за цели държави и народи.
Исторически момент, който и до днес – 76 години по-късно, отрежда на страната ни място между праведниците сред народите, сред онези които имат моралното право да бъдат нравствен пример за целия свят. България дава недвусмислен пример по толерантност и уважение към човешката личност, независимо от нейната религиозна или етническа принадлежност. Историята обаче има печалната способност да се повтаря. Стореното от нашите предци ни задължава да предаваме уроците от миналото. В условията на глобални предизвикателства, когато крайният популизъм и опитите за извличане на всевъзможни политически дивиденти поставят под съмнение демокрацията и нейните достижения, като народни представители трябва да бъдем непримирими пред всеки опит да бъдат потъпквани основни човешки свободи. С тревога отбелязваме, че примери на действия, базирани на омраза, не липсват в нашето съвремие. Свидетели сме на вандалски прояви и посегателства върху паметници и религиозни храмове. Изключително притеснение будят скорошните поругавания срещу Софийската синагога.
Почти 80 години след началото на един от най-мрачните и потресаващи периоди в световната история – геноцидът, извършен от нацисткия режим над еврейския народ, това престъпление срещу човечеството, коствало 6 млн. човешки живота, продължава да буди у нас въпроси как омразата намери своя израз в желанието да бъдат безмилостно преследвани и избивани невинни мъже, жени и деца. С избухването на Втората световна война Европа забравя своя културен и цивилизационен принос за световната история и погълната от ужасите на глобалния конфликт, става сцена на безсмислена жестокост като Холокоста.
С тези думи през 1996 г. немският президент Роман Херцог обявява 27 януари за „Ден в памет на жертвите на националсоциализма“ в Германия. На 1 ноември 2005 г. датата е официално приета и от Общото събрание на ООН, което със своя резолюция я обявява за Международен ден за възпоменание на Холокоста.
Тук е мястото обаче да се отбележи, че българските институции в сътрудничество и с неправителствения и гражданския сектор, реагират на всеки сигнал и информация за извършено престъпление от подобен характер. Именно тези действия демонстрират решимост за формиране на мерки, които от една страна да създадат условия за наказване на виновните, но също така и да предложат работещи механизми за превенция. Образованието, което е основен приоритет на правителството, е
ключов елемент в усилията младите хора да изучават и помнят последствията, до които са довели тоталитарните режими – нацизъм, комунизъм и фашизъм.
Хитлеристкият режим изпраща на смърт милиони, воден от своята ненавист, нетърпимост и незачитане на различията - расови, етнически, религиозни, а въпросът остава как се стигна дотук и как да не се допуска повторение на тази най-мрачна част от по-новата история. Макар формално съюзник на хитлеристка Германия, през 1943 г. България не позволява над 48 000 свои граждани, евреи, да бъдат изпратени в концентрационните лагери. Натискът на нацистите не се оказва достатъчен, за да пречупи духа на българския народ и да преодолее неговата толерантност. Група народни представители от 25-то Обикновено народно събрание, начело с подпредседателя Димитър Пешев, Българската православна църква, видни общественици и представители на културните среди, се противопоставят решително и осуетяват масовата депортация на десетки хиляди български граждани – евреи, в лагерите на смъртта.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)