„Законно“ не означава „правилно“. Законно е било избиването на евреи

„Този имот е включен в Общия устройствен план на Община Созопол с предвиждания за курорт и допълващи дейности“. Мхм – понеже нямаме достатъчно курорти, а плажове и диви места по морето – бол!

„Народе????“

Чл. 18.
(6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.

Трима арестувани за разораните дюни на къмпинг „Смокиня“. Не може да не го помните този случай – беше преди по-малко от 10 дни. И ето, сега – „Багери влязоха да разкопават И къмпинг „Градина“.

Да, понеже БГ строителят е известен с това, че винаги спазва мерки и условия, нали?

Ето какво разбрахме още:

Ето сега – имаме друг казус – багери разкопават къмпинг „Градина“, защото…

Защото знаете ли какво още е тревожило ума на Апостола? Какво е написал в тефтерчето си? Ето това:

И може би са си казали: „Аз съм гражданин от обществото, да видим какво могат да направят в мой интерес“. И са пуснали багерите, защото ТЕ СА ТЕХНИЯТ ИНТЕРЕС…

Кой е допуснал това? Предишния случай? Предишните случаи? Засега – тишина. Нищо. Чакат. Да мине шумът и да си го подкарат по старо му. И, вярвайте ми, точно така ще стане, шумът ще мине, интересът ще затихне и пак ще ни се качат на главата, защото…

Може би родните „бизнесмени“ са решили да прочетат и няколко реда по-надолу и да стигнат до:

Народе????

От екоинспекцията си държат на това, че щом е ЗАКОННО (без значение как и на каква цена), значи всичко е наред:

Просто някой някога е успял да узакони една лудост.

След като изяснихме това, да видим какво казва все пак Конституцията:

Спорадични изблици (да, като този тук) ни заформят гнева, но не стигат по-далеч. Не съм оптимист. Не знам как се задейства тази машина. Как се събужда заспалият българин. На ръба съм да се предам.

Член 18 е един от най-най-първите (очевидно) – на най-първите странички. Дето се вика, дори да те мързи да се зачетеш в Конституцията, все си стигнал поне дотам.

Чуха се едни мнения, че дюните не били баш плаж и затова май-май не попадали под онова, което Конституцията е определила за държавна собственост. Всъщност…

Шегата настрана, нямате ли чувството, че ни измъкват държавата изпод краката? Кой е допуснал дюните да се окажат частни? По същата логика „Дондуков“ може да се окаже частен или „Витошка“.

„Попада в Защитена зона „Бакърлъка“ за опазване на дивите птици и граничи със Защитена зона „Плаж Градина – Златна рибка“…
… със заключение, че при спазване на определени мерки и условия, въздействие няма да има…“

Чл. 18.
(1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.

Всъщност ето какво казва Законът за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие: „Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж“.

Добре, щом са частни, не е нужно да си гризем ноктите и да се чудим какво да направим. Щом в Конституцията пише, че са на държавата, значи трябва да се отчуждат. Както се отчуждават имоти по трасетата на магистралите. Представяте ли си, ако се сблъскаме със същите казуси при магистралите и си заблъскаме главите „какво да правим“? Ами тогава трасетата ще са изцяло на зиг-заг, заобикаляйки нечий имот. Може ли малко по-сериозно все пак?

Защото, според бургаската екоинспекция, строителните дейности край плажа на къмпинг „Градина“ са законни. Тоест някак си са били узаконени. Само че не забравяйте, че „законно“ не означава „правилно“ или „добро“; някога избиването на евреи в Германия е било законно, още по-„някога“ горенето на клада на вещици е било законно.

Знаете ли кой и колко отдавна е забелязал инерцията на българите? „Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия“. Ако не сте познали чий думи са – на Апостола са, на Васил Левски. Казал ги е по време на разпита пред турската следствена комисия в София, 5-9 януари 1873 г.

Знаете ли, че при унищожените вече (и завинаги!) дюни е имало няколко каравани, срещу които са подавани сигнали, но собствениците им не са могли да бъдат установени, защото караваните не са имали регистрационни номера. После – след унищожението, започнаха да ги търсят с полиция – след дъжд, качулка. Преди това всички са играли на националната игра в България, наречена „не е моя работа“. А, дали пък каравани, паркирани на плажа, БЕЗ РЕГИСТРАЦИЯ, не са събудили подозрение у проверяващи, местни власти, патрули? Сериозно? Вътре можеше да има всичко, можеше да има лаборатория за наркотици или да ги ползват като склад. Можеше просто да са крадени. Нищо, проверяващите са гледали на другата страна – към морето, я какво е красиво.

Няма и две седмици, не мога да повярвам. Никой не чака дори да стихне народният бяс, преди да се хвърли с главата напред. Писал съм, писал съм, писал съм, писал съм едно и също, едно и също и резултатите варират от „е и, кво от това?“ до „не ме занимавай с глупости“ и спорадични „браво за написаното, ма кво от тва?“ Не предвиждам нещо различно и сега. Какво съм писал ли? За какво говоря ли? Говоря за това, че апатията е така обзела нас – българите, че „онези“ вече дори не се стараят и не се затормозяват грам, докато ни измъкват килимчето изпод краката. Просто урболешката го карат напред с рогата. Човек би си помислил, че от (да не казваме „свян“, защото ще е смешно) предпазливост ще изчакат някакъв разумен период от време. Но не. Те са там – вършат си делата.