Някога на тази територия имало държава. Казвала се България

***

- А българите съвсем ли изчезнали?

- А те как са изчезнали? Като римляните ли? Стигнали върха на цивилизацията си и после започнали да се разяждат отвътре ли?

- Ами ние откъде сме дошли?

- Е, не съвсем. Останали са малко от тях, живеят в резервати.

- Кажи – вече с примирение каза учителката.

- Кажи?

- Като варварите ли?

- Като варварите…

- Отвсякъде! – беше гневният отговор, последван от малко по-спокойно разяснение – Те, като изчезнали, отворили място за преселване на всички нас, на прадедите ни, които живеели из най-пренаселените места на света.

Ами в такъв случай, започвам да си събирам пари, защото съм си харесал коридора пред лавката в Народното събрание и фоайето на Министерски съвет. Ще пробвам на изплащане да ги взема.

Да си призная, радвам се, че бизнесменът Иван Нончев е решил да си купи имот на плажа, а не в квартал „Драгалевци“ например. Защото можеше да реши, че Витоша му пречи и кой знае…? Можеше да пробва да ни открие гледка към Перник.

Дразнителчето не спираше да вдига ръка, в контраст с всички полузаспали негови съученици:

Живеем в настояще, наподобяващо фантастика, създадена от писател, който не се притеснява да измъчва героите си.

Зубърчето не спря да вдига ръка и да подскача на стола. Досадата на учителката ставаше все по-осезаема:

Не мога да разбера, наистина не мога – откъде накъде дюните ще са частна собственост? При положение, че Законът е категоричен, че са публична държавна собственост. Държавна собственост!

Помните ли, лятото се говореше за глоби до 3000 лв. за плажуване върху дюни? Плажуване. А тези са минали отгоре с багер… Багер! Аз, ако им бях адвокат, щях да пледирам невменяемост, честно.

Само едно зубърче, което дразнеше младата учителка още от миналия срок с тая напоритост, не спираше да вдига ръка. Тя завъртя очи с досада и го посочи:

(А, как мислите, дали в някакъв момент самият Иван Нончев не е казвал: „Баси скапаната държава“ по някакъв повод? Може би дори наскоро? И най-вероятно – не еднократно. Кой знае?)

- Не. Не са стигали върхове. Просто спряло да им пука в един момент за каквото и да било и станали апатични. Имало едни хора, на които казвали бизнесмени, които се възползвали от летаргията на хората и докато онези гледали риалити шоута по телевизията, малко по малко им взели всичко и го унищожили.

- Някога на тази територия имало друга държава, ученици. Казвала се България. Помните ли, миналата година учихме за траките? – каза учителката и погледна празните погледи на хлапетата. Помисли си: „Естествено, че не помнят, келешчета!“ Повечето си ровеха или в носа, или в новия iPhone ХХVIIss. – И българите изчезнали по същия начин, ученици, и България изчезнала с тях.

Всичко в тази измислена история за бъдещето е много пресилено, но с цел – да подчертае настоящето. Едва ли ще заживеем в резервати, но, че ни измъкват родината изпод краката си е истина. И сложих всички бизнесмени под един знаменател, което не е много честно, но вие разбрахте целта.

Да видим багеристите. Получили са 1000 (хиляда) лв. и са се навили. Съжалявам, но ми се струва, че платецът е и скръндза отгоре на всичко. А те са се продали, продали са труда си прекалено евтино. Но все пак това е държавата, в която за кебапче и бира се купува глас на избори, а после същият глас се чува в кръчмата да казва: „Съсипаха я тая държава“.

Двамата багеристи – Манол Пазвантов и Васил Георгиев, решили, че щом ги викат на работа, всичко е узаконено. Логично, нали? Почти съм сигурен, че в главата им се е появила мисълта, че не е правилно и законът е заобиколен, но „тоя е бизнесмен с пари, платил е “където трябва” човекът и са му разрешили“. Мислели са най-вероятно, че са „уредени“ нещата. Но не им е пукало за дюните.

Изчаках да мине известно време от началото на скандала, за да проследя не само първите, но и вторите стъпки около него. През това време се каза много за Иван Нончев от Бургас. И за бизнеса му с авточасти, и за хобито му да убива животни, за това, че свидетели разказвали, че от доста време мрънкал, че дюните му пречели – скривали му гледката към морето и т.н. Затова ми се иска да разгледаме съпътстващите основното „дело“ събития и личности.

Както и да е. Не на всички им пука за дюни, природа, земя, България и т.н. дребни подробности. Но не им е хрумнало, че съвсем урбулешката ще се работи. Но, нормално – „бизнесмените“ решиха, че народът е толкова заспал и апатичен, че съвсем през просото могат да го карат и никой няма да се обади. Дори Нончев се възмути от интереса на журналистите и им се скара, че това не било тяхна работа. Разрухата на държавна територия и погазването на Закона не е работа на журналистите? Така ли? А какво им е работа? Прогнозата за времето и циците на фолкаджийките ли? Я, по-сериозно! За какви точно се помислихме? Що не кажете и на прокурора и съдията, че не е тяхна работа!

Това е държавата, в която (не ме питайте защо го знам) и в парламента не са много скъпи, а лобистите се продават за пари, които средностатистически пенсионер може да хвърли през терасата на телефонни измамници и пак да му останат за под дюшека. А купуването на гласове за разни партийни функционери е като слушането на чалга – абе аз по принцип не слушам, ама……

Тук ще отворя една скоба, а вие си отворете очите и ушите. Другото, което научих през годините, е, че когато определени не особено значими скандали се превърнат в национални полукатастрофи, значи нещо важно се случва и трябва да гледаме на другата страна. В случая имаме скандала с циганите, който се увеличава като търкаляща се снежна топка; имаме и скандала с дюните. Оглеждайте се и се ослушвайте внимателно, нещо се случва. Другият вариант е… ами идват избори, в кампания сме. Кой знае кой дирижира скандалите. Едно време, преди доста, доста години една „патриотична“ партия стана фактор, привлече симпатизанти и влезе в голямата политика, а после и в Парламента, благодарение на един подобен скандал, само че в София. Не казвам наистина, че се дирижират тези случаи, просто изброявам факти. Вие си решавайте.

Четиридесет-и-няколко годишен бизнесмен – Иван Нончев от Бургас – решава, че дюните на плажа му пречат и… ги маха. Въобще не си въобразявайте, че този човек не е знаел какво върши. Много добре е знаел, че е незаконно. Но ще направя обосновано предположение: незаконните потъпквания на закона, както и заобикалянията му в негова (на Иван Н.) полза не започват (и няма да свършат) с унищожаването на дюните.

Ще се опитам да си обясня механизма на раждането на тази гениална идея; кажете, ако не сте съгласни или имате какво да добавите. Значи аз съм бизнесменът Х, на който не му пука за нищо и даже бих ял с удоволствие филе от делфин или от малка панда, просто, за да докажа на света, че съм толкова велик и съм над всичко и всички, че мога да си правя каквото си поискам. Знам, че, ако изравня едни дюни, ще ми наложат глоба. Но аз имам пари. Имам много пари. Ще си платя. Но дюните ще си останат изравнени. Един вид – ще си платя, за да го направя. Като в ресторант – поръчваш, получаваш, плащаш. Защо тогава да не си правя каквото си поискам, щом мога, а очевидно имам съвест колкото охлюв? Как ще ме спрете вие, плебеи жалки? Може би, ако имаше опция да ми конфискуват имуществото, да ми запорират банковите сметки и да ми блокират бизнеса, щях да се замисля. Но няма! Мога да си правя каквото си поискам. А адвокатите ми са от най-добрите.