Няма вече „тъпанари“, има „умствено възпрепятствани“. Политически коректно е!

Над 50…

Twitter.com - @realDonaldTrump/ Facebook - Vietnam Veterans Against tRump VVAt

А в същото време никаква цензура за „Земята е плоска“ и „Никой не е стъпвал на Луната“. Тия шемети могат да си говорят по цял ден всеки ден и нищо. Въпреки че са не само досадни, но и вредни и опасни.

Бил Козби.

В момента много популярен в САЩ е австралийският комик Джим Джефрис, който обича да разказва сексуални шеги, доста груби понякога. Постоянно получава гневни писма на възмутени зрители, заради тези ШЕГИ.

В момента съм облечен в карирана риза и, по вашата логика, трябва да се притеснявам, че мога да обидя някой шотландец, който да ми се разкрещи, че се подигравам с културното му наследство.

Говоря за ето това:

Докато на екран е бил хрисим и благ образ – олицетворение на най-добрите американски съпрузи, бащи и хора въобще. Обичан от цяла Америка.

Знаете ли кой никога не е получавал гневни писма…?

Помните ли Бил Козби? Комикът, който на 81 години беше обвинен от над 50 жени в изнасилване. Съдът го призна за виновен и осъди. Над 50 изнасилвания през годините.

Чудя се, ако тъпанарите си направят гилдия, ще трябва ли да спрем да ги наричаме тъпанари и да им се подиграваме, защото вече ще се смята за дискриминация и тормоз? Може би вече ще трябва да ги наричаме „умствено възпрепятствани“. „Ей, умствено възпрепятствания, слагай си ръката, като кихаш, кафето ми е пълно с твоите лиги!“, например…

А сега си представете втрещяващия контраст между техните колеги – също от ООН – които ходят на хуманитарни мисии, за да лекуват и носят храна по най-опасните места на света и газят в кръв и трупове, разруха и смърт, където човешките права са погазвани всеки ден, където живее злото; и онези, които се обиждат от вицове и се чувстват тормозени. Хора всякакви.

Ето какво казва един от най-великите режисьори и един от най-великите комици на 20, а и на 21 век – Мел Брукс, който между другото е евреин: „Никога не съм бил фен на политическата коректност. Аз съм фен на това да се държиш като свестен човек…“. Мел Брукс не един и два пъти се е заигравал с расови клишета във филмите си и всеки път се е получавало смешно и не обидно.

Жените в момента имат прекалено много истински проблеми – домашно насилие, неравно заплащане, дискриминация на работното място и още, и още, за да им сервирате и това и да отблъсквате хората от истинските каузи; да връщате борбата с десетилетия назад.

И какво сега? След като Доналд Тръмп си пожела малко от „доброто старо Глобално затопляне“, защото му било много студено, не мога да кажа какво мисля за него и кашата под умрялото животно на главата му, а трябва да го нарека просто „умствено възпрепятстван“? Мисля, че нещо се губи…

Оказва се, че „Обидните вицове за секс са най-честият вид тормоз в системата на ООН“. Слагаме настрана истинския сексуален тормоз, който, за съжаление, се губи в морето от измислици, и поглеждаме тази статистика: „Най-честата форма на сексуален тормоз е била разказването на обидни сексуални истории или вицове, за каквито съобщават 21,7 процента от участниците в допитването“. ВИЦОВЕ… И това те съобщават като сексуален тормоз. Почувствали са се сексуално тормозени. От ВИЦОВЕ. Ето такива съсипват каузата на истинските жертви на тормоз, чиито истории потъват в морето от тъпотии и хората си казват, че и техните са пресилени измислици.

Преди да си навлека гнева на тълпата, ще трябва да кажа, че расизмът, ксенофобията, сексизмът и всички техни производни са ми не по-малко неприятни, отколкото на вас. Но също така мразя и цензурата, агресията и двуличието. И не, не приемам човек, който е готов да ме обеси заради виц, да седи на върха на неговата си морална планина и да се изживява хем като съдник и палач, хем като хрисим и либерален. Не. Аз съм либерален, ти, психо такова, не си. Аз съм достатъчно либерален, за да понеса и да се засмея на шега, която е на мой гръб, която забива пръст в недостатъците ми и дори в тези, които съм обречен да нося докато съм жив.

Представям си Джеймс Бонд в съвременния ни свят… Бонд се връща в щабквартирата, извикали са го спешно. „Тук съм, за да се срещна с Кю, нали?“ „Ъмм, всъщност си тук, за да се срещнеш с Човешки ресурси… една руска агентка се е оплакала…“

Сега трябва да се шегуваме или да пишем/казваме коментарите си завоалирано, защото работата ни е да танцуваме по яйчени черупки, явно. Но, докато правим това и определяме новите висини на поговорката „думам ти дъще, сещай се снахо“, се получава така, че някой друг (който въобще не е бил обект на коментарите ни, по дяволите – за който въобще не сме знаели, че съществува!) изведнъж се обявява за засегнат, защото казаното от нас е толкова завоалирано, че всеки може да се почувства като „мишена“.

След няколко дни човекът излезе, за да се извини. Плачейки. Облечен… в черно (много показателно!). Без следа от радост. Без следа от удоволствие. Е, благодаря ви откачалки, че се изс… че изсипахте това на главата на един от най-добрите учени в света. Заради ризата му. Да каже човек, че е била щампована със свастики. Като казах това, ето удобен момент да направим разграничението – да теглим чертата – ако беше облечен с риза на свастики или разкрачени голи жени, действайте – плюйте. Но, имайки предвид, че дори комиксите ви са пълни с подобни женски образи, като тези от ризата, крещенето е свръх двулично. Радвате се на Жената чудо, че илюстрира жена-супергерой, но се ядосвате, че облеклото ѝ е оскъдно. На това му се казва „да търсиш под вола теле“. Със смешния си плач вредите на феминизма, който десетилетия се бори с крайните мнения. Вие получавате свобода на словото и решавате да… направите това. Да изплескате това крайно фашистко мнение. И да настроите всички срещу себе си и автоматично – срещу феминизма. Предците ви, които са си залагали живота, са ви много благодарни. Явно всички трябва да са сиви или черни, под строй, политически коректни, да се пускат само проверени преди това „постни“ и „безопасни“ шеги или дрехи, или мнения, или позиции. Понеже малко ни бяха хитлеризма и сталинизма, а?

Струва ми се, че крещящата политическа коректност днес е другата крайност на заглушаващата агресия. Не виждам особена разлика между един крещящ расист и един крещящ псевдолиберал (казвам „ПСЕВДОлиберал, не скачайте), при положение, че и двамата изискват заглушаване на нечия позиция или просто свобода да бъде такъв, какъвто е. И преди да скочите, ще поясня – не говоря за свободата на убийците да бъдат убийци или фашистите да бъдат фашисти, или умствено възпрепятстваните да бъдат умствено възпрепятствани – това са крайности. Погледнете няколко реда по-горе: „Аз съм фен на това да се държиш като свестен човек“.

Хахавелници, докато дърпате така юздите на света, създавате напрежение (явно ни е малко другото напрежение). Знаете ли кой живее под такова напрежение? Терористите. На тях им е забранено да се смеят и забавляват и живеят в „политическа коректност“ спрямо идеологията си. Резултатът, мисля, ви е познат.

през 2014 г. човечеството постигна нещо нечувано дотогава и приземи космически апарат („Розета“) върху комета. Исторически успех. Докато… някакви хора не забелязаха, че един от най-главните учени и създатели на апарата – Мат Тейлър, е бил облечен в риза, на която са нарисувани (нарисувани! не снимани) жени, които били много разголени. В стил pin-up от петдесетте. Не голи, подчертавам – сторило им се е, че са прекалено разголени. Става дума за ризата на човека. Ако не сте виждали снимките, задължително ги потърсете в Google. Това беше делото на живота му. Започна буря. Обвиняваха го, че е сексист, дискриминира жените, на негов гръб се изляха обвиненията, че в научните среди няма достатъчно жени (и за какво ви е тая наука, след като я загърбихте – не видяхте „Розета“, а видяхте и се съсредоточихте върху една риза?).