Опитът на Хърватия в областта на донорството и трансплантациите обсъди министърът на здравеопазването Кирил Ананиев с националния координатор по трансплантация на Хърватия д-р Мирела Бушич и зам.-председателя на Комисията по здравеопазване и социалните въпроси на Националния парламент д-р Синиша Варга. Това съобщиха от пресцентъра на министерството.
Министър Ананиев посочи, че България е в процедура по подготовка на Национална програма по донорството. Скоро ще стартира и информационната кампания за популяризиране на донорството.
Д-р Варга и д-р Бушич изразиха удовлетворението си от проведените срещи с екипи от УМБАЛ „Александровска“, УМБАЛ „Света Екатерина“, УБ „Лозенец“ и Военномедицинска Академия (ВМА), като дадоха висока оценка за работата на базите и специалистите в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и в МОБАЛ – Велико Търново.
На срещата беше дискутиран и въпросът за сключването на двустранно споразумение между България и Хърватия в областта на донорството, на база на което да бъде осъществено обучение на наши медицински специалисти и координатори по донорството. Страните поеха ангажимент за своевременни действия по изготвянето на проект на двустранно споразумение.
По време на срещата бяха обсъдени и въпроси, свързани с осъществяването на логистиката при донорска ситуация, възможностите за ревизиране на националното законодателство, въвеждането на индивидуална донорска карта, съдържаща информация за волята на човек при настъпването на евентуална донорска ситуация, както и членството в Евротрансплант.
Според тях акцент трябва да се постави върху подбора и обучението на националните координатори, ангажирани в интензивните отделения на лечебните заведения, върху поддържане на високото качество на интензивната медицина и широкото популяризиране на донорството сред обществото.
Хърватия е една от водещите държави в областта на трансплантацията, като цялата процедура по създаването и укрепването на хърватската система за трансплантация е продължила близо 10 години. През 2001 г. Хърватия е разполагала с четири донора на милион население, а през 2015 г. страната отчита четиридесет донора на милион население.
Хърватските представители подчертаха необходимостта от създаване на квалифицирани eкипи, в които да участват не само анестезиолози, трансплантолози и пулмолози, но и националните координатори по донорство и директорите на лечебните заведения, имащи отношение към дейностите по трансплантация. Двамата хърватски специалисти посочиха като основни предпоставки за развитието и подкрепата на донорството в България необходимостта след изготвянето на Националната програма по трансплантация същата да стане част от стандарта за работа на трансплантационните центрове.
5 юни 2026 г. в 21:33 ч.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720))
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)