Оскотяваме бавно, неусетно почти

„За 30 години – от 2001 до 2030 г., населението в България ще намалее с 1 450 000 души“. В същото време населението на Земята расте главоломно. Какво означава това? Че освобождаваме място за другите? Вероятно все някой трябва да го направи.

23% - Нищо специално…

30% - Пия алкохол и ям чесън (най-много от всички);

GettyImages

Pixabay

P.S. Изчезващият народ, един от най-болните в Европа, който отново и отново мрънка, че докторите са нещастници, отговаря ето така на нашата анкета „Какви превантивни мерки взимате при грипна епидемия?“:

- 60% от територията на България става демографска пустиня до 2030 г.

- Евростат: България е лидер по смъртност в ЕС

- ЦРУ: България е трета по смъртност в света

А олигофренския синдром: „Ти си баси тъпака, щото имаш различно от мойто мнение!“, без обосноваване или доводи, дори няма да го коментирам, това е най-низшата форма на съществуване (мишкуване) в интернет.

Без коментар…

Все тая, да, пуснете си телевизора, да не си изпуснете риалити шоуто, то е къде-къде по-важно. А междувременно може да разгледате новото дупе на Галена.

Имам една добра новина за вас: „Мързелът може да спаси видовете от изчезване“. Изследването е базирано засега само на мекотели, но… точно това не мисля, че е проблем, нали?

На фона на това наблюдавам нещо, което също ще се опитам да илюстрирам с примери.

Няма как да съм безпристрастен, когато става дума за тази тема, но ще се опитам да съм максимално такъв (пък колкото ми се удаде), затова ще подхождам с повече примери; нека те са красноречиви, нека всеки си прави заключения, както може.

Политизирането на подобни случаи говори за няколко вероятни причини у пишещите: 1. някой им плаща; 2. надяват се някой да им плати; 3. това са хора със сериозни проблеми.

Дори сега знам, че голяма част от четящите това ще вдигнат рамене и ще си кажат „и кво от тва?!“ и ще минат на нещо „по-интересно“, нещо модно или с голи женски гърди на снимката. А други… те въобще няма и да го прочетат, те директно са отишли на голите гърди.

Аз лично смятам, че това е симптом на проблема „Нищо не зависи от мен“ и последвалата апатия. Щом нищо не зависи от мен, то по-добре да не се натоварвам със сериозни неща, я да го карам по инерция, я кви готини какички има на тая снимка, я да я отворя, я някаква уж известна казала нещо, друга я снимали в мола, колко интересно, таман ще си запълня времето до риалити шоуто по телевизията.

Апатията и гневът са същите, които ни докараха положението, в което един бизнесмен се чувства недосегаем и разорава защитените дюни, защото му пречат на гледката. Не-до-се-га-ем! Запомнете го това! То е заради нас – апатичните. Ще потърси ли някой отговорност от хората, които са направили „грешката“ да определят защитена държавна собственост за земеделска земя? Аз залагам на „не“. Апатията ще се обади и ще каже, че няма смисъл, всички са такива, някой от властта е бил, все тая.

В материала „Възрастна жена измъчвана и държана под ключ от дъщеря си в къща на ужасите“, в който е описано как 85-годишна жена е била малтретирана от дъщеря си и е била на ръба на смъртта, можем да видим излива на „народното настроение“ в коментари на драги читатели, които са заключили: „Хвърляйте я на кучетата. Това не е човек!“ (По адрес на спасената 85-годишна), както и: „Изкукало семейство, другите им виновни“ (Никъде в материала не се споменава някой някого да обвинява).

В случая с убитата Калина агресията избива по следния начин: жертвата е определяна от драгия читател като курва, която си го е търсела. И второ: не политиците (което би било разбираемо, гадно, но разбираемо), а обикновените хора започнаха да политизират случая, но по тъп и профански начин. Говорят за това, че така ставало, защото има „демокрация“, седесарите били виновни, правителството е виновно, Костов е виновен. Чакам съвсем лудите да изпълзят, за да кажат, че е световна конспирация за заличаване на България. Че се заличава България, е вярно, но не отвън, както май установихме малко по-горе.

Въпросният симптом върви заедно с още един, пак роден от чувството за безпомощност и безгласност – агресията. Два симптома на една болест. Агресията избива по различни начини – веднъж в бой на улицата, друг път в бой вкъщи, трети път – в плямпане из интернет. Домашното насилие в България не се смята за проблем, защото то все на някой друг се случва и като цяло се свежда до анализа: „Щом се трепят, значи са некви боклуци, дреме ми за тях!“

Да разбирам ли, че темата със смъртността и изчезването не ни интересува? Мисля, че не е баш така, защото самите новини за обезлюдяване събират много четения и коментари. Но зацикляме на ниво: „Съсипàха я тая държава“, псувня, две и продължаваме. Когато се заговори за причините – нула интерес; същото е и когато се заговори за решенията – пак нула интерес. Ами… никой няма да дойде с вълшебна пръчица, както искате.

Да, да, знам, че навсякъде по света се четат и търсят такива fast food новини, но в повечето вече развити страни се четат И такива новини, а не САМО такива новини. Съответно въпросните държави са вече развити. Не правя заключения, само споделям факти. И аз обичам от време на време да ям в McDonald’s, но не само там, всеки ден.

За илюстрация, ще използвам цитат на Елица Грозданова – от стената ѝ във Facebook, от 22 ноември 2018 г.: „Днес се возих на такси и покрай темата за нетолерантните шофьори (изразът е мой, таксиджията ги нарече „капути“) стигнахме до агресията по пътищата и оттам – до домашното насилие. Та го питах дали бие жена си и отговорът беше: „Е, как иначе ще разбере, че не съм педал“.

Понеже ми писна да повтарям едно и също нещо, ще цитирам един наш читател – Цветомир Димитров: „Домашното насилие е същото каквото е било и преди 50-те и през 60-те и през 70-те и през 80-те. Ама тогава нямаше Novini.bg, bTV и Фейсбук, които да ви информират за всяко убийство и всеки побой, а по единствения пропаганден канал ви съобщаваха, че в държавата всичко е цветя и рози. Мислете малко с тия кратуни“.

Порових се малко и установих, че всяка, абсолютно всяка новина може да се превърне в поле за профанизирана политизация. Дори и новината: „Ексзвезда на порното: Станах християнски проповедник“ е станала поле за политически коментари. Аз не знам какво да кажа повече по въпроса…

Стигаме до случая с убийството в „Банишора“. Стандартен случай на домашно насилие. Стана някакъв рефлекс напоследък, когато се чуят думите „домашно насилие“, някои хора да правят следната абсурдна връзка в мозъка си: домашно насилие – Истанбулска конвенция – джендъри и педали – ооо, тия ни пробутват педалска пропаганда. Ето ви резултата – още една убита, докато вие – защитниците на нещо си, дето и вие не знаете какво е, си пиете ракията вкъщи, на топло (е, ако си жена, може и да си отнесла шамар-два, но се ядва – поне си жива, нали! Жива електорална единица, готова да попива още от устите-тоалетни на псевдополитиците, които се забавляват на твой гръб).

Тази новина струва ли ви се неприятна, опасна, скандална: „Намаляват парите за лечение на пациенти с инсулт“? Тази новина, към момента, в който пиша това, е четена 542 пъти. Новината „Антония Петрова роди“ е четена 7306 пъти. Една до друга стоят, еднакво позициониране имат. Добре. Разбирам кое е приоритет. Само да не слушаме после пак мрънкането на драгия читател: „Защо журналистите не пишат за сериозни неща? Защо само простотии?“ Имате избор. Вие си го правите.