"Имах чувството, че се разграждам, все едно съм във вакуум, в който умирам, всеки момент чаках новина какво се случва. Чух се със семейството ѝ, казаха ми, че се е наложило да я преместят във ВМА. Следващите дни това продължи, не ми дадоха да отида там. Всички те ми казваха, че не мога да отида, че няма смисъл и тя не е готова за това. Много ме заболя, когато прочетох, че не съм искала да отида там, исках дори да бъда отдушник, на който тя да крещи. Някъде около десет дни след катастрофата ѝ писах, тя ми каза, че има нужда от време. По-късно ми отвърна - защо не си тук до мен, много ми е тежко. В момента, в който влязох при нея, двете се разплакахме. Прекарах много време, в което търсех урока. Дадох си сметка, че хората много първосигнално обичаме да съдим. Успях да допусна да повярвам, че съм най-големия злодей в една ситуация, в която изстрадах безкрайно много", добави тя.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)