Кольо Колев: В настоящия Изборен кодекс има възможности за деформация на изборите

В 21-ви век, когато хората пътуват, работят на различни места, да се връщаме къде хората прекарват повече време, е безумно, опонира Павлов.

Експертите по изборното законодателство са разделени за уседналостта. Според Колев и Михаил Константинов е хубаво да има широк дебат за въвеждане на изискването и за парламентарния вот.

Има компактни групи, например в Турция, които биха могли да обърнат вота, защо на местните избори да има уседналост, а да не важи за парламентарните, са аргументите на привържениците на уседналостта и при вота за НС.

През 2016 г. в България успешно бе гласувано с машини, но да се търси плътно покриване на всички над 9 хил.секции с машини е нонсенс по думите му.

Против е Юлий Москов, според когото, гражданите имат равни права да гласуват и това се гарантира от конституцията, а не от ИК.

Според Михаил Константинов гласуването в чужбина няма никакво електорално значение. Гласуването зад граница променя средно по мандат и половина на избор.

След 30 години демокрация имаме Изборен кодекс /ИК/, който е съмнителен, с огромни възможности за деформация на изборния процес. Това коментира социологът Кольо Колев на национална конференция на тема "Изборни системи", която започна в понеделник. Във форума участват социолози, политолози, медийни експерти, общественици, членове на ЦИК, журналисти.

В Европа в момента няма машинно гласуване, частичното дистанционно гласуване е прекратено. Причината е сривът в доверието към този вид гласуване. Очакванията ни за намаляване на грешките и манипулациите не се оправдаха, посочи математикът. Налице е парадоксална ситуация, когато искаме да въведем нещо модерно, а то не изпълнява целите, които сме му поставили, коментира проф. Константинов. Той припомни, че електронното гласуване, което сега съществува в Естония и няколко кантона в Швейцария, показа миналата година пробив в системата.

Машинното и дистанционното гласуване трябва да бъдат активирани като уредба и да се работи за тяхното прилагане - това каза на форума проф. Евгения Друмева, специалист по Конституционно право. "Машинното гласуване е валидно от 2014 г., предвидено навсякъде тогава, и 4 години по късно констатираме, че системата не работи, което е укоримо.

Появата на нова изборна технология през последните две години - т. нар. блокчейн технология, е система, която би могла да повиши доверието към изборното гласуване. Чрез това гласуване всеки гласоподавател може да види собствения си глас отразен, подобно на системата с виртуалните валути и свързаните с тях технологии. Това каза проф. Михаил Константинов по време на конференцията.

Социологът е убеден, че машинното гласуване, именно защото засега се провежда заедно с бюлетини на хартия, не може да реши проблема с порочните практики, въпреки че по принцип при него няма недействителни гласове. За електронния вот Колев смята, че системата е първоначално пробита, тъй като в нея няма доверие.

Според проф. Друмева трябва да се приложи опитът на други държави за поставяне на видеокамери в секционните комисии след приключване на изборите. Тогава ще имаме доверие, че нашите гласове се превръщат в депутатски мандати или в избрани кметове и мандати за общински съветници адекватно на волята ни, коментира ученият, цитиран от БТА.