Пак на бедност го удариха другарите

Димитър Стоянов, БСП

Много често съседите могат да чуват, че в семейството има скандал, но те не виждат, че вечерно време под завивките взаимоотношенията се изглаждат“.

~ Александър Паунов ~

Другарю Паунов, не ни е смешно. Знаете ли на кого още не му е смешно? На близките на убитата в Русе Виктория Маринова.

Ето и още „бисери“: „Много често домашното насилие е предизвикано от самия пострадал“.

Защо, когато целият свят върви в една посока, ние не само стоим, не само се дърпаме назад дори, но и... се гордеем с това, правим си майтап.

Знаете ли на кого още не му е смешно? На някогашната ми съседка, която все се „удряше“ в някоя врата или „падаше“. И „бушоните“ ѝ изглеждаха някак естествена част от лицето.

И знаете ли какво още...? Вечерно време под завивките взаимоотношенията така и не се изгладиха. Иска ми се да вярвам, че тя е жива и е добре, след като избяга. Иска ми се също така да се изправите срещу нея и да пуснете тази „шега“ за вечерното време под завивките. И за любовта, дето е крехко цвете и трябвало да се полива с пари.

Има и още от „представителя“: „Любовта е крехко цвете, което ако не се полива с парѝ, увяхва“. Ако не беше толкова жалко, щеше да е смешно, наистина. И пак на бедност го удариха другарите – пак стотинките им дрънкат в главите. На тях – милионерите. Приватизаторите. Хората с именията, бентлитата, вилите. Пак за бедност ни заговориха.

Наистина ли ТОВА е социална партия? Наистина ли тези хора са социални? Не е шега, не. Те наистина са там – законодатели. Власт. Хората с решенията.

Нека да си спомним нещо за Паунов: „Александър Димитров Паунов е български икономист и политик от Комунистическата партия на България. Първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на България. Народен представител от парламентарната група на Коалиция за България“.

Там, някъде, диалогът води до решения. Тук всички са решили, че толкова не им пука, че такива „народни представители“ решават, че могат да си правят майтап.

Това е като да се качиш в Москвича, да ти падне задният мост, да ти изтече маслото, спирачните дискове да изхвърчат през джантите, но да се гордееш, че караш „мъжка“ кола. „Народна“. Всички наоколо да ти казват, че си „утрепняк“, но ти да се хвалиш с това и да казваш: „Ето бе, хвалят ме хората“. Да нямаш елементарно спазване на законите, да си на дъното по показатели като престъпност и корупция, домашно насилие, въобще... насилие – и да си правиш шеги с това. Да се майтапиш.

Това е обяснение на народен представител, коментирайки домашното насилие. В нормалния свят, там – някъде, където червеният ботуш не е газил, хората се отнасят сериозно с подобни теми.

Той е виждал „бедност“ по телевизията вероятно. В някой съветски филм. Но подигравката с домашното насилие е отвъд границата на здравия разум.