Власт! Власт! Даваме визия за власт!

Ето защо с плавното наближаване на изборите на БСП към днешна дата не й остава никакъв друг избор, освен да дава визия за власт. Пък, поне засега, била тя и на местно равнище.

В заключителната част от историческата драма ,,Ричард III’’ от Уилям Шекспир английският крал – оказал се в един момент изоставен от верния си кон – се озовава на бойното поле и, виждайки приближаването на войските на Хенри, с тревога осъзнава тежкото положение, в което се намира. Тогава със смесица от отчаяние и надежда произнася знаменитата си фраза: ,,Кон! Кон! Давам кралство за кон!’’

Дали случайно или не, но именно и в епилога на българския политически сезон по приблизително сходен начин сякаш звучат увещанията за визия на БСП от последните дни. Точно когато всички вече очакват завесите да се спуснат и главните действащи лица от българската политическа сцена да излязат в едномесечен антракт, от ,,Позитано’’ 20 внезапно заговориха за ,,визия за България’’. Визия, която – по собствените им думи – ,,не предлага алтернатива на управлението, а като цяло на системата на прехода, която убива’’.

Погледнато от по-обща перспектива няма нищо изненадващо в този ход на БСП, освен може би момента, в който избраха да ,,анонсират’’ проекта за визията си. Това, което заслужава по-съсредоточено внимание, е, че съпартийците на Корнелия Нинова за първи път отбелязват, че не целят да са алтернатива на сегашното управление, а изобщо на цялостната политическа система в България. За всеки е пределно ясно, че по този начин БСП признава за сгрешения модел на управление, който се е конструирал, наложил и институционализирал във времето на прехода до ден-днешен. Модел, в който активно участие имаше и самата БСП, разбира се.

Но да се върнем на прослуватата визия за бъдещето на България. Какво конкретно ни казва тя? Не е нужно да правим някаква сериозна аналитична дисекция, за да установим, че основата, на която стъпва тази визия, е абсолютно същата популистка основа, характерна за повечето партии в опозиция. В нея отново се набляга на съвършено познатата реторика за привличане на партийни симпатизанти – онази реторика, която обществото иска да чуе. С други думи, основните цели отново са ,,обичайните заподозрени’’ – по-качествено образование, по-справедлива съдебна система, по-ефективно и достъпно за хората здравеопазване, по-достойно заплащане и по-ниски данъци, по-висок стандарт на живот във всички региони на страната и не на последно място – овладяване на демографската криза.

Съвсем естествено, от ГЕРБ не закъсняха с реакция по темата и попитаха ,,откъде ще дойдат парите за техните мечти’’. Всъщност въпросът не опира нито до парите, нито до мечтите. Опира до факта, че следващата година предстоят местни избори и от ,,Позитано’’ 20 започват своята подготовка, разгласявайки тази ,,стратегическа визия за България’’, която съвсем не е изключено да прерасне в концептуална кауза за БСП и да достигне до почти всички кътчета на страната. Засега тя беше оповестена в районите на Ямбол и Велинград, както и от ефира на една от националните телевизии.

Също като персонажа на Ричард III, БСП иска да се измъкне от неизгодното политическо положение, в което се намира – във вътрешнопартиен аспект не изглежда консолидирана, дори изглежда разпокъсана; търсенето до голяма степен на конфронтация с правителството, отколкото предлагането на рационални политики и решения в различните сфери засега изглежда, че повече вреди на имиджа на ,,столетницата’’, отколкото да носи някакви дивиденти; освен това обществените подозрения за негласен ,,тандем’’ между президента Румен Радев и Корнелия Нинова като че ли допълнително сваля доверието от тях и респективно от самата партия, която Нинова дирижира и олицетворява.