Япония - 2:0 - БГ операта

Въпреки шеговитата нотка в заглавието, японците едва ли се чувстват победители от този титаничен сблъсък на културите. Но пък ние, със сигурност, се чувстваме загубили.

Академикът се опита да замаже нещата по много типичен начин, но типичен за хванат в крачка търговец, ударил в кантара или депутат, купил общински имот за жълти стотинки. Омаловажавайки случилото се и измествайки фокуса.

Все едно да издраскаш някаква щуротия в Аушвиц, но да обясняваш после, че не било баш на стената на газовата камера, а на една стена до входа. На всички е ясно, че мишената е паметникът. Било е просто въпрос на логистика.

Всичко трябваше да свърши с извинението – на операта, на МВнР. И толкова. След това трябваше всички замесени да замълчат. Те – като преки участници, ние – като общество възпитател на талантливи драскачи.

Добре, но ако е толкова маловажно, защо японските медии му отделиха толкова внимание? Репортажи, репортажи…

Както е добре известно у нас – нападението е най-добрата защита. Следователно академикът трябваше да обвини обществото и най-вече медиите (дежурните виновни), че са раздухали нещата и те не били баш така.

Карталов обясни пред медиите, че всъщност надписът не бил на стената на мемориала баш, а на някаква стена ДО мемориала. И не е поругаване, а само хулиганство.

Най-малкото защото не е ясно кого и какво се защитава в случая. Така самото говорене в посока без смисъл е странно и само подклажда фантазиите и подозренията на хората.

Но в „добавеното време“, което се пренесе на родна земя, директорът на Софийската опера академик Пламен Карталов заби още един гол в собствената си врата.

От гледна точка на публичния имидж и PR, това си беше автогол.

Първата „спортна“ изява на опера БГ завърши с два автогола. Да, точно така – два. Един на чужд терен и един – на свой.

Първият, мисля, че е ясен. Чутовната изцепка с драскането на нещо, което незнайно защо мнозина наричат „графити“, а графити-артистите наричат л**но.

Академик Карталов, появата Ви пред медиите по случката също Е „раздухване“. Може би трябваше да се поучите от японците, които усещат кога се говори и кога се мълчи. Ако не се бяхте появили, сега драгият читател нямаше да чете това и хората лека-полека щяха да се пренастройват към други изцепки, на други хора. Но пък нали няма лоша реклама… или има?

Добре, дори всичко да е така, както академикът го описва и наистина, ама наистина да не е нищо особено и да не сме се изложили така, ами онака и да е хулиганство, а не оскверняване, всичко да е така… хм… „невинно“, е, да се юрнеш да обясняваш всичко това, е много лош ход и създава подозрения. Както казахме – автогол.

Защото това появяване пред медиите, за да се омаловажи случилото се и да се размаха пръст на хората и медиите, че те били създали скандал, който е (как беше думата…) самовъзпроизвеждащ се и че има раздухване, звучи като онази мисъл, която обяснява, че когато кажеш: „Аз не съм расист по принцип, но…“, всичко, което ще последва след това „но“ обяснява всъщност защо първата част на изречението е лъжа.

И още нещо – другата драсканица е на камък в парковия комплекс. Близо до указателните табели на сградите-паметници. Не сме идиоти – вижда се на снимките.
Академик Карталов обясни, че това е скандал, който е самовъзпроизвеждащ се (каквото и да означава това). Че раздухването го е превърнало в нещо по-голямо от това, което е.

Надписът бил на стена ДО мемориала, а не НА мемориала. Е, да – мемориалът сигурно е по-добре охраняван. Но е факт, че драскотенето не е на спирка на автобуса например, а си е ДО мемориала на загиналите в Хирошима. Посланието е ясно – „творбата“ цели да се плесне до мемориала. На такова място „творецът“ знае, че „творбата“ му ще получи повече внимание, отколкото, ако е плесната на спирка или на стената на супермаркет.

От посолството на Япония у нас се опитаха да направят услуга на ръководството на операта и отказаха да коментират случая, но, за сметка на това самото ръководство се метна, като един Матросов да защитава… всъщност кого и какво защитава? Виновните са наказани и уволнени, глобени. Имиджа на страната ли защитава? На операта ли? Не е ясно, като цяло.