„Кръв имаше по дънките му и по долните му гащи. Хвърли ги за пране, ама аз нямах време да ги изпера, щото имах друга работа. Не е докарвал никакви вещи. Седна на леглото, плака, беше целият червен. Аз му казах: „Какво стана?“, той започна да вика „Не знам, не знам, не знам“. Не викаше на мене, така си викаше. Каза, че ударил едно момче и туй, взе да вика „Айде да излизаме“, пък аз „Къде, бе, да излизаме“. Не вярвам Селяйдин да е извършил туй нещо, не искам да лежи в затвора“, разказва Емел. Ако обаче получел присъда, щяла да му ходи на свиждане.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)