Половината от сладката вода на планетата е "складирана" под ледената покривка на Източна Антарктида

Екипът изследвал проби от седименти от различни междуледникови периоди, връщайки се 450 000 години назад във времето.

Парижкото споразумение за климата от 2015 г. цели климатичното затопляне да бъде ограничено до увеличаване на температурите с 2 градуса Целзий, като се има предвид, че те вече са се повишили с 1 градус Целзий.

„За пръв път виждаме начина, по който в миналото тази част на ледената покривка се е променила под въздействието на умерено затопляне”, заяви ръководителят на изследването Дейвид Уилсън от Лондонския имперски колеж. „Значимостта на промените ще зависи от затоплянето, но увеличаване на температурите с 2 градуса Целзий ще е достатъчно, за да има промяна”, допълва той.

Глобално затопляне, свързано с повишаване на температурите с 2 градуса Целзий, ще е достатъчно, за да се стопи част от огромната ледена покривка в Източна Антарктида, сочат резултатите от изследване, цитирани от АФП. Това ще доведе до покачване на глобалното морско ниво с няколко метра.

Експерти досега се интересуваха най-вече от западната част на континента, която е засегната от сегашното топене. Но ледената покривка в Източна Антарктида, където е складирана около половината от сладката вода на планетата, включва подводна част, която е много уязвима към затоплянето. Учени изследвали морски седименти, образувани при последното топене в района на земя Уилкс преди около 125 000 години. Било установено, че повишаване на температурите с 2 градуса Целзий ще е достатъчно, за да се възобнови топенето там.

Според учените, ако живачният стълб няколко века показва увеличаване на температурите с 2 градуса Целзий, ледът на земя Уилкс ще изчезне, довеждайки до повишаване на глобалното морско ниво с около 4 м. Ако парниковите емисии съхранят сегашното си ниво, температурите ще се повишат с 3 градуса Целзий и дори с 4-5 градуса Целзий.