– Защо периодично слушаме дори и от анализатори за някакъв конфликт „Борисов-Цветанов“? Ту „разцепвате ГЕРБ“ – чували сте и вие тези слухове, нали?
– О, от края на 2008 година ги чувам, да. Хубавият период, където никой не ме възприемаше насериозно от политическите ни опоненти, беше когато изграждахме партия ГЕРБ. През 2006 година, когато премиерът ме предложи да бъда председател на партия ГЕРБ поради законови ограничения той да бъде, тъй като беше кмет, тогава единственото, за което се обърнах към него бе една, две години да нямам сериозно присъствие в националния ефир. Тогава БСП създаваха една истерия в обществото за боклука на София и още какво ли не – това, което всъщност наблюдаваме и днес. Тогава всъщност успях с моите обиколки в страната, със срещите си във всяко едно населено място, да изградим политическа инфраструктура, която днес да е силната политическа партия ГЕРБ. И точно през 2008 година към края усетиха, че ГЕРБ се движи много добре, без значение, че няма никаква представителност в законодателната или изпълнителната власт. И тогава „доброжелатели“ започнаха да идват да ми споделят как „Борисов ще ме прецака“, а при него отиваха и му казваха:“Цветанов ще ти вземе партията“. Пълни дивотии! Хората възприемат политиците сериозно когато са заедно и когато са обединени. Силата на ГЕРБ е, че всеки си знае своето място. Силата на ГЕРБ е, че всеки знае какъв е авторитета на лидера и че, ако Бойко Борисов нямаше този авторитет към 2005 година, първо хората нямаше да го изберат за кмет на София на частичните избори, а след това 2007 година да го изберат повторно за кмет. Силата на ГЕРБ и разликата между ГЕРБ и СДС е, тъй като електоратът на ГЕРБ са десните избиратели, е че в СДС започнаха да работят по това кой да е първи. Всеки може да даде своето за успешен политически проект, но да знае, че там, където стои – има своята тежест. И трябва да бъдат използвани неговите възможности и неговия капацитет. Когато се създаваше сегашния кабинет, отново се дискутираше възможността с коалиционните ни партньори от Обединени патриоти, аз да бъда министър на вътрешните работи. Но казах следното: „Да, имам тръпка, защото това е тема, която ме кара да съм съпричастен към сектор Сигурност, но едно силно управление трябва да има много силно парламентарно мнозинство“. Това е разпределение на функции на хората, които могат да допринесат към цялостното стабилно управление и изпълнение на четиригодишната ни управленска програма. Тогава с колегата Волен Сидеров поехме тази отговорност – да бъдем председатели на парламентарните си групи и да можем заедно в диалог да гарантираме тази стабилност на изпълнителната власт, която ежедневно, виждате, е подложена на много критики от страна на опозицията, а и често става обект на фалшиви новини в публичното пространство. Темата за различия или разкол между Борисов и Цветанов я слушам вече 10 години.