Роми си направиха сами улица

Йордан е ром от селото, но от 20 години живее и работи в Гент, Белгия. И трите ми синове и дъщеря ми са там, цялото семейство, всички ходят на работа, а аз съм сама тука с единия от внуците, разказва 68-годишната Райна Демирова, майката на Йордан.

"Живеем в чужбина, гледаме там как е животът, а когато дойдем и видим разликата ни е мъчно за селото ни." - разказва Пенка, жената на Йордан. "В чужбина не знам дали си ходил, там е хубаво, уредено е, добре са."- говори повече от снаха си Райна. Пред къщата й синът направил тротоар с минерално покритие. Обещал догодина да направи цялата улица такава, сега не му стигнало времето. Направеното не е само за тях - фамилията си е отишла в Белгия, сега направената улица ще я ползват всички съседи.

"Ядоса се много синът ми, вика - ще я правя улицата!" - обяснява леля Райна. Йордан събрал роднини и приятели, наел срещу надници четирима работници от Дивдядово и първо изчистил всичките боклуци, окосил джунглата, да не му плашат змии децата. После докарал 10 камиона с чакъл, засипал с тях пръстта и трамбовал. За материала, техниката, надниците и изхранването на работната ръка отишли ок. 2 хиляди лева. "Майната им на парите, вика, майко, важното е да е хубава нашата улица, да е по-чисто. Ама паднало е селото, не е нашият предишният хубав Мараш, много съжалявам за нашето село, майко." - говорил с леля Райна Йордан. Мараш е само на 10 километра от Шумен и в края на 70-те години на миналия век е обявен за курортно селище, след като съветски специалисти открили там извор с гореща минерална вода.

Ромска фамилия в шуменското село Мараш си направи сама истинска улица в южната част на селото, след като в продължение на три години кметицата не обърнала никакво внимание за благоустрояването на селото. Инициатор за ремонта бил 48-годишният Йордан Добрев, който броил 2 бона лични средства за да не го е срам от децата, племенниците и внуците, когато идват на гости на баба си на село.

Всяка година челядта й си идвала за по един месец в България. "Идват унуките ми, питат: бабо, защо нашата улица толкова грозна е станала?". Така било и тази година. Бурените били по-високи от децата, по прашната улица, която никога не е имала твърда настилка зеели дупки, а на ъгъла при пресечката с асфалта имало незаконно сметище.

На Райна й се иска фамилията да се прибере в България, макар да знае, че за тях тук хляб засега няма. "Не искат. Що не искат, не знам. Синът ми направи къщата, двора, е, виж, всичко направи. На кого, викам го правиш това, ела, върни се. А той ми казва: какво да правя, майко, тука като се върна. И да се нервирам само." Майката също се нервира. От мръсотията в селото. "Отидох в кметството, потънало в мръсотия, стълбите, коридора. Върнах се вкъщи, взех една метла и отидох да почистя, светна. Три пъти съм ходила вече да мета, как живеят, как работят тия хора там, в центъра на селото." - нарежда като свекърва Райна.