Етюд за чалга, джендъри и хейтъри

P.S. Няма как да не споделя и един спомен отпреди много години – когато Азис беше в топ славата си. Човек, който не пропускаше момент да се подиграва на един наш колега, че е обратен, постоянно псуваше и обиждаше циганите. И без да вижда грам ирония в поведението си, ми обясни, че Азис му е любимият певец. Е, това е – БГ народопсихология в няколко думи. Чудете се после защо сме все наопаки на света.

Съвсем в началото искам да кажа, че онези от вас – мразещите (да не използваме „хейтъри“…) са причината да разбера, че Азис имал нов клип, в който участвала Цветана Манева и се борели за някаква кауза.

А как стоят нещата при чалгата? Инвестират в някоя… да не казваме чак „бездарна“, но обикновена мацка с приятна визия. Рекламират я, правят всичко по най-добрите модели на бизнеса и тя става чудесен продукт. Успешен.

Без вас и шума, който вдигнахте, нямаше и да знам за всичко това. Същото важи и за много, много други хора, до които стигна благодарение на вас – мразещите критици.

В началото на текста обещах да си кажа харесвам ли или не чалга. Не, не харесвам, просто не е моята музика, толкова по въпроса – не влагам никакви „социални“ причини тук. Не забравяйте, че и джазът е започнал като музика на маргиналите и гангстерите. Но не мога да повярвам, че ме докарахте до тук – да говоря в защита на чужда музика, която пък и грам не ме интересува. Но се наложи очевидно.

В средите на „културната“ култура нещата в прекалено голяма (не изцяло все пак) степен стоят грозно ----> опитва се значи артистът Х да пробие в кино/театър/художествени среди/литература. Какво обаче чува? Чува, че щом няма „спонсор“ или поне някой известен, който да му направи реклама, каузата му е загубена и няма да го огрее. Ама бил много талантлив и можел много да допринесе за изкуството. Няма значение – ако си неизвестен, си бита карта, „културните“ културчета ги е страх да инвестират в артиста Х – не, те искат да играят на сигурно.

Е, явно отлагаме еволюцията с още някоя година и още някое друго поколение. Както и да е.

За около 24 часа изчетох доста гледни точки, които се сведоха горе-долу до две: „за“ и „против“, нямаше много-много нюанси. Но то е нормално да е така. Има обаче нещо друго, което нямаше как да не направи впечатление – че онези коментатори, които се обявиха „за“, много настояваха да започнат всичките си размисли с пояснението, че те не харесват Азис и чалга. Може и само да ми се струва така, но имам чувството, че такова интро малко разваля ефекта на следващите думи. Затова аз ще си запазя мнението слушам ли или не чалга и фен ли съм на Азис за края на този текст – там ще си кажа генералното мнение за стила и изпълнителя.

За съдържанието на самото послание няма да говоря, защото ще се проточим, а и доста безделници ще наскачат да плюят по „различните“ и по „джендърите“. Докато сме на темата обаче – може ли някой да ми обясни как и защо започнахте да използвате думата „джендър“, която на английски означава просто „пол“, в някакъв извратен смисъл? Признавам си – погледнах в Google преводача, за да видя дали не са ѝ сменили значението. Ми не, не са. Та, може ли да не обиждате езика и здравия разум и да спрете да я използвате за каквото и да било?

И сега – „Азис няма моралното право да коментира това или онова…“ Щом няма кой, а на Азис му забраняваме, тогава кой ще говори? Или да мълчим, а? Мечтата на всеки диктатор.

Интересна ирония, нали?

Може да не ви харесва, но тук е скрит ключът от бараката. И после защо чалгата ни залива? Ами – защо ли…

Не говорим за съдържанието на клипа, макар да ми е ясно, че голяма част от четящите сега, си въобразяват именно това. Не – говоря за правото да дадени хора да изразяват позиция. Ако чалгата е анти културата, да хвърлим едно око на „културната“ култура тогава. Тя какви послания изпраща в последно време? Само едно – че е в кома. И за това си има причина и тя е много проста. Представителите ѝ искат да са богати и успешни като чалгарите, но и да са „чисти“ и „неопетнени“ от пошлост и да са като Кафка. Не е невъзможно, но ние почти самоубихме тази опция. Как ли? Ето как:

Не харесвам чалга, но харесвам факта, че има правото и свободата да съществува. Не съм фен на Азис, но съм фен на това, че един артист има правото и свободата да си каже мнението, така както уважавам и вашето право да си казвате мнението, макар и да е различно от моето.

Омразата, която се изля, е в невъобразим размер. Струва ми се обаче, че тя е генерирана „по инерция“. Забелязал съм, че феновете на нещо си „X“, не само не обичат нещото „Y“, но си втълпяват, че го мразят – „Левски“ <--> ЦСКА, БСП <--> СДС, чалга <--> рок. Признавам си, че някога и аз бях такъв „мразещ“. Имаше един период от живота ми, в който си бях втълпил, че мразя Хип-Хоп. И когато се появиха „Ъпсурт“, и ми харесаха и като музика, и като послания, се почувствах доста тъпо… Сега си слушам тази музика, без скрупули и без съжаление. Само че трябваше първо да „порасна“. Сигурен съм, че поне част от вас ми следят мисълта вярно.

Самият той каза, че стилът, който представлява, много е изпошлял и е станал морално забит в грешна посока – демонстрация на пари, коли, яхти и силикон. Да не би да не е прав? Опитва се да даде нова посока – да накара хората да се замислят за това и онова. Какво по-хубаво от това? Защо да не използва популярността си за нещо добро? Защо не приемем, че е пораснал и се е попроменил? Щом Beastie Boys се промениха и се разграничиха от сексизма си от осемдесетте. Да, хората порастват. Азис не е на 20 вече. А и щом „културните“ среди мълчат по повечето болезнени теми, остава на некултурните да говорят.

Та, за омразата ми беше думата. Манева (или нейната героиня, ако приемем, че това е просто роля) ви попита от екрана: „защо? Простаци ли сме, невежи, зли ли сме?“, а вие ѝ креснахте в отговор: „Даааааа!“

Това, на което искам да наблегна и да подчертая, е, че обществото има нужда от социални послания. Хора и неща, които да му напомнят, че има такива и такива проблеми, такива и такива страдания и т.н. Няма да ми писне да повтарям едно и също – трябва да има социални реклами! Щом организациите и представителите им дремят, известните се впрягат да носят послания.

Тоест от нещо правят нищо.

Тоест от нищо правят нещо.