„Има заговор срещу премиера, а целта е дестабилизация и предсрочни избори”, обяви днес лидерът на Атака Волен Сидеров. Според неговата теория, в този заговор участвали хората на кума му Валери Симеонов от НФСБ, някои „предатели от ГЕРБ”, които били дори от близкото обкръжение на Борисов, и част от бившия Реформаторски блок, участвал охотно в управлението по време на предходния кабинет „Борисов-2”.
"Камилите се сменят, керванът си върви. От 10 години този керван се води от един и същи човек. Оставка на цялото правителство е единственият изход от политическата криза", заяви Кирил Добрев наскоро.
БСП се мъчи от бая време, но не може и не може да овладее масите, ако ползваме терминологията на техни теоретици. Защо ли?
До тук обаче само от БСП не крият мераците си власт. Още в началото на годината за това заговориха приближените до лидерката Корнелия Нинова.
Което ме подсети за оня виц - един се дивял на гърбицата на камилата: „Боже, колко ти е крива гърбицата”. Камилата го погледнала презрително и му отвърнала: „То па на мен какво ли ми е право”...
Истеричното поведение на част от опозицията показва неистовия апетит към властта и по- точно - вероятно за келепира от нея. Защото иначе логично обяснение за клатенето на кораба при всяка опозиционна кихавица, няма– при нови избори резултатите ще са близки до сегашните.
В последните две петилетки и след две оставки на две правителства на ГЕРБ досега, „керванът” пак продължава да се тегли от техни „камили”. Това поиска Негово Величество Избирателят само преди една година. Та простичкият „ленински въпрос” е - къде са доказателствата, че същият този избирател сега ще поиска други „камили да водят кервана”?
Изказването на Румен Радев, че „изборен цикъл в непосредствено бъдеще няма да отвори нова перспектива“ е директен шамар по амбициите на Корнелия Нинова за предсрочни парламентарни избори. Това коментира в днес в „Свободна зона“ депутатът от ГЕРБ Димитър Главчев. Според него в обръщението си за началото на политическия сезон държавният глава е бил директен, че и БСП не е необходимата опозиция.
Сътресения в управлението има и това не може да се отрече – трите министерски оставки и новите номинации за тези кресла, са факт. Разногласията между коалиционните партньори от ОП, също. Но дали това е достатъчно за предизвикване на парламентарна криза!?
Това прогнозират независимо един от друг почти всички социолози и политолози - един по един и двама по двама. Ако ще получим пак от същото, защо тогава да се харчат преждевременно милиони от общите ни пари? Този въпрос задават умерени и рационални наши читатели, в чиито уши не звучи „залпа на Аврора”.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)