С тържествена заря-проверка в град Съединение отбелязаха празника

"Вече никой не може да упреква българите, че нямали държавна идея, народно самосъзнание и че тяхната свобода била само харизано нещо, което не знаели нито да ценят, нито да пазят", цитира Константин Иречек Караянчева. И допълва: "Защото Съединението не е заслуга на князе и дипломати, на консули и министри, а на целокупния български народ, който не за сребърници, а с искрени подбуди изнася пред цяла Европа урок по национално единство".

"Днес честваме един неподражаем по своята историческа значимост акт - съединението на България и връщането на васалната провинция Източна Румелия в пределите на независимото ни Отечество. Днес за сетен път ще провъзгласим, че "Съединението прави силата". И това не е просто надпис на фасадата на Народното събрание. Този крилат девиз, който всяко българско дете познава още от буквара, е заветът на хан Кубрат, който преди повече от 1300 години с помощта на сноп пръчки, показал на синовете си, че заедно са непобедими."

С тържествена заря-проверка в град Съединение отбелязаха 133 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева прие строя на почетните роти от 61 Стрямска механизирана бригада.

Днес 133 години по-късно това свято общонародно дело, си остава символ на небивал патриотичен и революционен подем, добави Караянчева, определяйки го като "венец на вековните усилия на народа български да строши оковите на робството".
Седем години разделят подписването на Сан-Стефанския мирен договор от пукота на първите пушки на северния бряг на Марица, които известяват, че Източна Румелия се присъединява към независимото княжество България, каза още председателят на НС. По думите ѝ "в тия броени години е стаена чутовна енергия, възкресила възрожденския плам и комитетския ентусиазъм на апостолите от 1876-та. И докато европейските монарси се борят за влияние и бранят своите имперски интереси, младата българска държава воюва за отнетото й от Берлинския конгрес право - да събере чедата си под един покрив."

Кулминацията на програмата в град Съединение бе традиционната възстановка на моменти от историческото събитие станало в тогавашното село Голямо Конаре. Стотици проследиха "началото на бунта, събирането на четата на Чардафон Велики, превземането на Конака и тръгването за Пловдив". В образа на Недялка Шилева, съпруга на Чардафон и знаменоска на четата влезе Ния Стоименова, а Чардафон Велики и тази година е Райко Гануков, голямоконарец, наследник на куриера на бунта за Съединението.

Не оставихме на нашите наследници големи чешми и паметници. Нямахме тежки чорбаджии да редят народните дела, нямахме големи къщи с чардаци. Това каза в приветствието си кметът на Съединение Атанас Балкански. И добави - имахме една малка църква "Св. Атанасий", в която двама свещеници осветиха народното знаме. Имаме своя връх - 5 септември 1885 година, каза още кметът.

Празникът започна сутринта с ритуал по издигане на знамената и тържествена сесия на Общинския съвет, посветена на 40-та годишнината от създаването на община Съединение. Всички председатели през годините получиха възпоменателни плакети. През целия ден на площада и в парка на града се редуваха спортни и културни събития, а в църквата "Св. Атанасий" бе отслужена панихида в памет на голямоконарци, участници в историческите събития от 1885 година.

Това каза в приветствието си пред жителите и гостите на Съединение Цвета Караянчева. По думите ѝ такова е възванието на съзаклятниците, извоювали Съединението на Княжество България и Източна Румелия през далечната 1885-та, въпреки съпротивата на Великите сили и съседните нам балкански държави.

Честването завърши с полагане на цветя пред паметника на Съединението и тържествена заря-проверка. В тържествата участваха представителни роти от 61-ва Стрямска механизирана бригада - Карлово. Сред официалните лица бяха депутати, кметове на съседни общини, представители на държавни и местни институции, предаде БТА.