Проф. Пламен Павлов: Съединението дава „гориво” на националните ни стремления

- Защо не се реализира и с Македния?

- Как се отнасяте към популярното твърдение в обществото ни, че не 3 март, а Съединението трябва да е нашият национален празник?

- Повечето хора като казват Съединението, добавят и Чардафон Велики. Припомнете кои личности са били активните в този процес!

- Подценява се ролята на дипломацията по време на Съединението, малко се знае за важните личности по онова време, защо?

- Съвременните ни политици изпълват ли със смисъл надписа „Съединението прави силата”, поставен върху най-важната ни обществена сграда – Народното събрание ?

- Съществува едно приравняване на понятията „съединение” и „обединение”, това правилно ли е от историческа гледна точка?

- Това за целия период на тоталитаризма ли важи?

- Не мисля, само когато им изнася, говорят за него. Без оглед натова, че Съединението дава „гориво” на националните ни стремления.

- Проф. Павлов, къде и кога загубихме идеала за единение и за „Целокупна България”, който предците ни са имали и показват на 6 септември преди 133 години?

- В най-голяма степен е валидно за 40-те и 50-те години на миналия век, когато България е управлявана от хора като Георги Димитров, Вълко Червенков, ранния период на Тодор Живков. През 60-те години вече макар и частично, БКП и нейните ръководители плахо започнаха да пускат истината за историческите събития, но пак го правеха след допитване до Москва.

- Дипломатическата защита на Съединението е преди всичко предпоставена от мощната обществена подкрепа на този акт. Тогава е имало в много висока степен – почти 100 % национално обединение и солидарност за това, че разделението на двете части на България е дълбоко несправедливо, че това е грубо погазване на нашите интереси. Още през лятото на 1878 година, преди Берлинският конгрес, започва подготовката по нашите земи за отстояване на националните ни права. Още 1880 година имаме опити за съединение, да не говорим за тези обществени и политически празници, които се правят на Бузлуджа по повод честването на Хаджи Димитър, и че през 1885 г. тези настроения съвсем ескалират. Трябва да отдадем дължимото на целия ни политически елит тогава, начело с министър-председателя Петко Каравелов. Първоначално той е бил по-скептично настроен, смятал е, че не му е времето, но впоследствие всеотдайно се хвърля да го защитава. След Съединението идва Сръбско-Българската война, в която народът ни и войската ни със собствени сили, без Русия, която отказва помощ, по убедителен начин защитават Съединението. Никой в тогавашна Европа обаче не е вярвал, че разделението на България ще продължи дълго. Това също трябва да го помним.

- Е, Чардафон е малко театрална личност, която дори самите дейци на Съединението не са склонни да одобряват. Медийните публикации по онова време го изкарват на преден план и поради тези шумотевици хората го запомнят лесно. Действителните личности, двигатели на историческото събитие, са от източнорумелийския елит, подкрепяни от съратници от Княжеството и самият княз Александър Първи. Важно участие има Георги Странски, личен приятел на Христо Ботев. Основен организатор е Захарий Стоянов, който създава БТЦРК /Български таен централен ревлюционен комитет/, също и капитан Коста Панев, който по-късно се компроментира с опит за преврат и още мн.др. Специално място в историята ни има патриархът на българското войнство, бесарабският българин ген. Данаил Николаев. Тъй като акта на Съединението има елементи на военен преврат /но не в съвременния смисъл/, неговата роля е огромна. Трябва да отдадем дължимото и на младежите в Панагюрище, които още на 2 септември възстават и обявяват, че няма да изпълняват предписанията на Берлинския конгрес. Последват ги много други селища, където има изблик на национална енергия – Сливен, Чирпан, Пазарджик и т.н... Княз Александър Първи лично обявява Съединението в историческата столица Търново, а после отива в Пловдив. По същество Съединението е една безкръвна революция.

- Загубата на историческа памет, на чувство за единство с националната ни памет и история, идва след 9 септември 1944 година, ако трябва да отговоря съвсем синтезирано на въпроса ви. Комунистическият режим, наложен в България от щиковете на Червената армия, доведе до там, че се извърши процес на скъсване с миналото, до обявяването на българските национални идеали за нещо, което е потребно само на българската буржоазия, а не на целия народ. Въобще тогава е направена тотална подмяна на българската историческа памет. Както и насилствената македонизация на хората в Пиринска Македония, предаването на костите на Гоце Делчев на режима в Скопие – югославски и титовски по онова време. Така че загубата на тази памет - за единство, за национално единение и идеали, стана по времето на комунистическия режим, властвал близо 45 години. Тази пропаганда облъчи поколения българи, защото достъпа до историческите истинни документи бе затруднен.

- Не, дълбоко неправилно е. Макар, че подобни словестни конструкции е имало още по времето на самото Съединение. Впрочем като такова историческото понятие се използва и в съседни нам държави като Гърция /с Крит, с Кипър/, Румъния и Молдава и др. Става въпрос за едно частично решение на национални въпроси. Неточно е да се полза „обединение”, когато става въпрос за Съединението на Княжество България, създадено от Берлинския конгрес, и определеното пак от него автономно Източна Румелия.

- Смятам подобни твърдения за неправилни. 3 март напълно заслужено е нашият национален празник, защото на тази дата България се връща на картата на Европа. Както е известно, не съм русофил в политически и исторически аспект, така че няма как да бъда обвинен, че затова твърдя, че без 3 март няма как да има 6-ти или 22-ри септември впоследствие. Без да подценявам, разбира се, важността на тези наши официални и национални празници.

- Създаденият БТЦРК от Захарий Стоянов и неговите съмишленици, в духа на Левски, Каравелов, Ботев и всички други наши национални герои, смята да вдигне въстание и в Румелия, и в Македония. Т.е. акта на национално единство го има и тогава, но поради конкретната ситуация у нас и навън тогава, действията се ограничават само в Румелия. В Македония нямат готовност. Но елемента „Македония” присъства още тогава, а много македонски българи участват след това в Сръбско-Българската война - Трайчо Китанчев, Андрей Ляпчев и др. и това трябва да се знае и помни от нашите политици.

„Защо се забравя, че Захарий Стоянов говори и планира единство с Македония още по време на Съединението?” Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за „Новини.бг.” по повод 133 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.