Ефектът на гладната пеперуда

Негативното в света все от някъде се появява.

А всичко това можеше да бъде избегнато, просто оставяйки храна на бездомника.

А сега си представете, че това „оставяне на храна“ всъщност е добре организирано и насърчавано от държавата. И в него се включат ресторанти, хранителни магазини, домакинства.

В такъв случай да подходим така: може би трябва да се замислите за нещата по по-егоистичен начин – мислете за „ефекта на пеперудата“ или го наречете Карма, ако искате, или теория на хаоса, или теория на случайността.

Да не говорим за това колко ще е полезно като пример за следващото поколение. Превърнем ли го в начин на мислене, 90% от работата е свършена.

Много хора не виждат, съответно не знаят какво въздействие имат действията им върху околните, върху природата, върху всичко. Те не виждат отвъд бита си.

Оказва се, че в България се изхвърлят по около 100 кг храна на година. От един човек. Това означава, че в страната ни всяка година около 670 000 тона храна отиват на боклука.

По един подобен начин, нашето поведение спрямо наглед незначителни подробности от бита ни може да се завърти и върне при нас. И от нас зависи дали то ще е с положителен или отрицателен знак.

Представете си, че държавата подреди социалната си политика така, че направи оползотворяването на храната възможно. Представете си, че инициативите на Червения кръст за даряване на дрехи се рекламират повече и повече хора научат за тях.

Представете си, че инициативите да се помага на нуждаещите се не се свеждат само до благотворителност по Коледа и „висящо кафе“, което повися, повися и изчезна.

Много хора не знаят, че действията им са вредни по един или друг начин. Да, да, знам, че разбирайки за това, мнозина ще махнат пренебрежително с ръка и ще си продължат по старо му, но и трима да си променят отношението – пак е някаква победа и крачка в правилната посока.

Чували ли сте за „ефектът на пеперудата“? Съвсем накратко казано – става въпрос за това как едно махване на крилата на пеперуда може да предизвика появата на торнадо на другия край на света. Примерът е доста краен, разбира се, но цели да опише как едно наглед незначително събитие може да предизвика нещо огромно и разрушително.

Замислете се – колкото и да сте богати, някой, някъде не споделя вашата красива съдба и има нужда от подадена ръка. Защо? Какво ви бърка вас това ли? Прави сте – нищо. Ако си задавате този въпрос, то обяснението, че светът има нужда да сме по-добри хора, няма да ви направи впечатление, нали?

Знаехте ли например, че има храни, обозначени с маркировка „най-добра до“, която не е същата като „срок на годност“? Тези храни спокойно могат да бъдат (ако вече не ги искате) дарявани на бедни и социално слаби, на домове, на нуждаещи се.

При всички положения не можете да го подминете, защото ефектът му е осезателен, все в някакъв момент сте го изпитали на гърба си. Не се хващайте конкретно за примера по-горе – той е илюстрация и е умишлено подсилен. Но съгласете се, че всичко лошо, което ви се е случило, не е самопоявило се в пространството, все някой го е започнал. Така нечия апатия или пренебрежение са започнали верига, завършила с удар по вас. Именно както вашата апатия завършва с удар по някого.

Сигурен съм, че мнозина не са знаели за това. И именно заради това пак ще си кажа моята мантра, която не спирам да повтарям от доста време – хората трябва да бъдат образовани по много въпроси и трябва институциите в България да открият „чудото“ на социалната реклама – да се върти по медиите, да се повтаря от институциите ПУБЛИЧНО и пак, и пак – как може да се помага, какво да се прави, за да не се вреди. Незнанието е голяма част от липсата на активност.

Хипотетична ситуация: човек останал на улицата, защото има тежко заболяване и не може да си намери работа, роднините му са загинали и няма кой да се грижи за него. Има нужда от храна, но в даден момент е крайно затруднен да си я набави. Същевременно вие сте имали възможността да оставите пликче с храна (било то и само един стар хляб) до кофата за боклук, но вместо това, без да се замислите, сте го изхвърлили в контейнера. Човекът е болен и гладен и изпада в паника, защото не може да се нахрани. Изведнъж пред очите му се появява изход – вижда на улицата добре облечен човек, чийто портфейл неволно се е подал от джоба му. Посяга, но човекът се усеща. Двамата се сбиват и минувачът получава удар в главата, заради който трябва да постъпи в болница и пропуска важна делова среща, която коства на шефа му сделка за 120 000 евро. Шефът му, в гнева си, решава да си компенсира загубата и извършва застрахователна измама, като подпалва нает от него склад. Складът изгаря заедно с 10 паркирани пред него автомобила. Един от тях е вашият.