Фосил от момиче доказва кръстоската между неандерталец и Денисов човек

Фосилизирана останка от дете доказва съвокуплението между два човешки вида, съобщават световните агенции, като се позовават на публикация в научното издание "Нейчър".

Денисовият човек и неандерталците са се разделили преди 400 000-500 000 години, като са станали два отделни вида на рода Хомо (Хомо сапиенс са били друг вид).

Напускайки Африка, неандерталците са се разпръснали в Европа и в Западна Азия, докато денисовците са се отправили към Източна Азия.

Неандерталският човек е изчезнал от лицето на земята преди около 40 000 години поради все още неизвестни причини. Денисовците също са изчезнали, но не се знае точно кога.

Неандерталците и денисовците може би не са имали много поводи да се срещнат. Но когато това е станало, както изглежда не са били предубедени едни към други, казва Сванте Паабо, който е в основата и на идентифицикацията на Денисовия човек.

Пещерата, в която е умряло девойчето, е наречена Денисова и е прочута заради това, че там са намерени първите фосилизирани останки от Денисовия човек. Това бяха фрагменти от фаланга на кутрето.

По същия начин всички модерни хора с изключение на африканците имат в своя геном около 2 процента от ДНК-то, наследено от неандерталеца, което е доказателство, че кръстоски може би е имало между тези два вида в едно далечно минало.

Преди 50 000 години от връзката на неандерталка и на Денисов човек се е родило дете от женски пол. Миниатюрен фрагмент от кост от това дете днес е доказателството за кръстоската между тези два вида.

При анализа на костицата, наречена Дени, учените са успели да разграничат хромозоми, които девойката е наследила от баща си и от майка си. За тях няма съмнение, че хромозомите са били предадени на детето от неандерталка и от денисовец.

Първо си мислех, че има лабораторна грешка, разказва Сванте Паабо, изследовател в института Макс Планк в Лайциг и съавтор на изследването, публикувано в "Нейчър".

Те вероятно са се сувокуплявали често, много повече, отколкото мислехме досега, добавя той.

"За първи път намираме директен потомък на тези две групи", казва Вивиан Слон от института Макс-Планк по еволюционна антропология в Лайпциг в Германия, която е съавтор на публикацията в "Нейчър".

До историята за кръстоската между неандерталката и денисовеца се стига благодарение на 1,5-сантиметрова кост. Тя е толкова малка, че когато я намират, изследователите не могат на пръв поглед да кажат дали е на човек или на животно. Открита е през 2012 г. в пещера в Алтайската планинска система в Сибир близо до сегашната граница на Русия с Монголия. Учените кръщават костицата Дени и установяват накрая, че тя е на създание от женски пол на най-малко 13 години, живяло преди около 50 000 години. Костицата е от бедрената му кост, или от голямата пищялна кост на крака, или от костта на ръката от лакътя до рамото.

Но ДНК анализи са показали, че Денисовият човек е оставил част от генома си на някои Хомо сапиенс, на по-малко от 1 процент от азиатските популации и коренните полулациите на американските континенти и на до 5 процента от аборигените в Австралия или Папуа-Нова Гвинея.