„...И у работата все съм пръв – сам съм го констатирал”

То включва над 48 хиляди работещи в ЕС, между които 1000 българи, които отговарят на въпроси дали смятат, че уменията, които имат за работа, ще са валидни и след 5 години.

Та тези нафукани нашенци ни подреждат не сред съседните ни страни от Централна и Източна Европа, където нивата са масово над 50%, а в компанията на Дания, Германия, Швеция и Австрия?!

Нещо като в онзи шопски виц: Най-съм убав, най-съм умен и у работата все съм пръв. И всичко това сам съм го констатирал.

Високото самомнение за възможностите и уменията на анкетираните българи рязко контрастира с данните от родния пазар на труда. Освен че подобно високомерие категорично отхвърля и спира възможности за евентуално периодично обучение и развитие.

С друго не, ама с непремерено самочувствие комай шашнахме европейците. Това следва от прочита на данни, публикувани от „Cedefop” за променящите се изисквания към уменията на работещите и последиците от този процес.

Изследване от миналия месец сочи, че работодателите у нас са изправени пред най-големия недостиг на кадри от 2011 г. насам, според проучването на фирмата по човешки ресурси "Менпауър" (ManpowerGroup), което включва над 600 компании. Мениджърите споделят, че близо 70 на сто от фирмите, които осигуряват заетост у нас, имат проблеми да запълнят вакантни места за инженери, шофьори, квалифицирани работници и др..

Така горните две проучвания показват нагледно пропаст, която зее със страшна сила на трудовия пазар – от една страна високото самочувствие и отказ от постоянно усъвършенстване на търсещите работа. От друга страна пълното несъответствие на това с реалностите в бизнеса, който има съвсем други претенции и очаквания. Но по-лошото е, че тази пропаст в пазара на труда не е единствена. И всичките се въртят все около тънките особености на „нашия бит и душевност”, както мъдро пише класикът.